Тереза Медейрос - След полунощ

Когато Каролайн вдигна крака и ги уви около кръста му, Ейдриън се разтрепери с цялото си тяло. Смяташе я за лунна светлина, но в действителност тя беше ярко слънце, което изпълваше със светлина и топлина всички тъмни и самотни ъгълчета на сърцето му. Той зарови лице в свивката на шията й и остана така, докато напорът в слабините му стана непоносим. Знаеше, че трябва да даде на недокоснатото й тяло време да свикне с безогледния натрапник.

Когато болката премина, очите на Каролайн се разшириха от плашещото чувство, че е станала изцяло негова. Той лежеше върху нея, беше в нея. Самообладанието му беше смайващо. В същото време тя притежаваше силата само с едно повдигане на хълбоците, с лека милувка на пръстите по гърба му да го тласне към ръба на лудостта.

Ейдриън прие поканата й с дрезгав стон и започна да се движи дълбоко в нея. Отне й невинността и същевременно й даде нещо безкрайно по-ценно. Плъзгаше се навън и навътре, идваше и си отиваше като прилива и отлива, които се подчиняват на волята на луната. Това беше друг вид удоволствие, различно от дивото блаженство, което беше изпитала преди минута. Удоволствие, много по-силно и първично. Тя даваше, той вземаше. Той я правеше жена, тя него — свой мъж.

Каролайн се вкопчи в раменете му и извика името му. Той й отговори с ускоряване на движенията — забиваше се в нея все по-бързо и по-дълбоко и прогони от главата й всяка разумна мисъл, за да останат само усещанията.

Тъкмо когато Каролайн повярва, че няма да издържи нито секунда повече на това сладко мъчение, той повдигна хълбоците й и я изпълни цялата. Тя изпищя, тялото й експлодира от блаженство. Ейдриън усети неустоимия водовъртеж и я последва. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон и семето му се изля в нея, предаде го изцяло в ръцете й.

Коленичила в края на леглото, Каролайн наблюдаваше отражението си в огледалото. Макар че жената с разбъркани коси и подути от целувките устни й беше чужда, тя беше виждала израза в очите й и друг път — на Алеята на влюбените във Воксхол. Вече знаеше каква е тайната, която кара любовните двойки да се срещат на усамотени места в парка. Беше вкусила от сладостта, за която жадуваха, беше преживяла пълното удовлетворение. Въпреки това копнееше за още.

Сякаш бе прочел мислите й, Ейдриън се надигна и застана зад нея. Силните му ръце я обгърнаха и тя притисна до гърдите си чаршафа, с който се беше увила, обзета от внезапен срам.

— Мислех, че спиш…

— Поспах малко — промърмори той и потърка топлите си устни в шията й. — Докато ти се измъкна от ръцете и от сънищата ми.

Тя се сгуши в него и повдигна глава, за да усети милувката по нежната кожа зад ухото си.

— Какво сънува?

— Това. — Той мушна ръце под чаршафа и напълни шепите си с голите й гърди.

Каролайн простена, когато ръцете му я притиснаха и започнаха да разтриват зърната между палеца и показалеца. Под докосването му те се втвърдиха моментално. Тя пусна чаршафа, остави го да падне и посегна назад. Уви ръце около тила му и завъртя глава. Отчаяно жадуваше да получи целувка от горещите му устни.

— Щом толкова искаш да знаеш, ще ти кажа — пошепна той и помилва с език ъгълчето на устата й. — Точно когато заспах, се сетих, че съм забравил да те претърся за оръжия. Съвсем спокойно можеше да ме пронижеш с някое подострено колче, докато спях.

Каролайн се потърка в него и усети натиска на еректиралия член в дупето си.

— Доколкото мога да преценя, вие, милорд, сте единственият тук, който е въоръжен.

Ейдриън се изсмя тържествуващо.

— Значи ли това, че имам право да те пронижа?

— Нали вече го направи? — Каролайн отдели устни от неговите и потърси погледа му в огледалото. — Точно в сърцето.

Ейдриън простена и притисна ръка в сърцето на женствеността й, за да й напомни безмълвно, че вече му принадлежи. Тя наблюдаваше движенията му в огледалото и изохка тихо, когато пръстът му се плъзна в нея. Пленница на удоволствието, което само той можеше да й достави, го подкани да навлезе по-дълбоко. Той изпълни желанието й с готовност, коленичи зад нея и нахлу във влажната й горещина.

Каролайн изстена и леката рана от първото им любене засили невероятното чувство да го има в себе си. Чувственото същество в огледалото й беше чуждо — влажните устни бяха леко отворени, очите като стъклени от възбуда.

Ейдриън си помогна с палец — докато движеше хълбоците си напред и назад, грапавото връхче на пръста му милваше най-чувствителното й място. Много скоро тя започна да определя ритъма, да контролира дългите, дълбоки тласъци. Този акт прогони и последните остатъци от плахостта й, превърна я в изкусителка. В смела магьосница, която не просто молеше за задоволяване, а искаше и настояваше. Под докосването му в тялото й се разпространи пулсираща наслада, засилваща се с всяко трепване на пръстите му, с всяко движение на хълбоците.