Майкъл Муркок - Руническият жезъл

А вълчите и лешоядски маски се спогледаха със задоволство от успешното начало на атаката. Прасета и Плъхове отчаяно търсеха убежище но голия бряг — само няколко воини от Ордена на Мухата успяха да се прикрият зад една оцеляла постройка и откриха безпорядъчна стрелба.

Чудовището бе захапало опашката си.

И всичко това бе започнало в онзи далечен ден, когато, след като бе прогонен от Медния замък, барон Мелиадус се бе заклел в името на Руническия жезъл да си отмъсти.

Но все още бе твърде рано да се определи какъв ще бъде изходът и кой ще е крайният победител — Хуон, Мелиадус или Хоукмун.

Малко след зазоряване почти всички казарми бяха разрушени, а оцелелите се защитаваха отчаяно из централните улици. Междувременно бяха пристигнали подкрепления от няколко хиляди войници-богомолки. Не беше изключено Хуон все още да няма представа за онова, което става в града. Нищо чудно да бе помислил, че са нахлули части на Азиакомуниста, преоблечени като гранбретанци. Мелиадус се оглеждаше с доволна усмивка. Двамата с Флана Микосеваар слязоха на брега и поеха пеша към Двореца на времето, охранявани от малък отряд Лешояди и Вълци. Изненадата, изглежда, беше пълна. Хората му бяха прочистили няколко по-широки улици, избягвайки да навлизат в лабиринтите, свързващи различните части на града. Опирайки се на тази тактика, те причакваха противника да излезе от кулите и след това го унищожаваха. Разполагаха с преимущество, тъй като повечето кули не бяха снабдени с бойници или прозорци, откъдето защитниците да водят стрелба. Прозорците не бяха на особена почит сред архитектите на Лондра, защото гранбретанците не бяха привърженици нито на чистия въздух, нито на дневната светлина. Малкото отвори в стените бяха разположени толкова високо, че не предоставяха удобна възможност за прицел. Дори орнитоптерите се оказаха безполезни срещу бунтовниците на Мелиадус, тъй като не бяха пригодени за водене на бой в градски условия — нещо, което баронът беше предвидил. Всичко вървеше според очакванията му и той влезе със спокойна крачка в Двореца на времето. Тарагорм го очакваше в една малка стая.

— Нашият план върви чудесно, зетко. Много по-добре, отколкото очаквах.

— Така е — съгласи се Тарагорм и кимна на Флана, за която също като Мелиадус, се беше оженил преди време, за кратко. — Все още не е ударил часът за моите Язовци. Но и те ще потрябват, когато дойде моментът да прочистваме тунелите — ще ги изпратя в тила на врага, веднага щом се оформят първите огнища на съпротива.

Мелиадус кимна одобрително.

— Поискал си да се срещнем тук. Какво има?

— Струва ми се, че открих начин да върнем обратно твоите приятели от Медния замък — промърмори Тарагорм.

Мелиадус изстена. Чак след няколко секунди Флана осъзна, че това е израз на върховно удоволствие.

— О, Тарагорм! Най-сетне бегълците ще ми паднат в ръчичките!

Тарагорм се засмя.

— Не съм съвсем сигурен дали машината ще проработи, но имам чувството, че ще успеем, тъй като е конструирана според една древна формула, която открих в същата книга, където се споменава и кристалната машина от Сориандум. Искаш ли да ти я покажа?

— И още как! Води ме, моля те!

— Насам.

Тарагорм поведе Мелиадус и Флана но един тесен коридор. Отвсякъде се чуваше тътенът на безбройните часовници. Спряха пред ниска врата и Тарагорм я отключи с малък ключ.

— Вътре е. — Той дръпна една пламтяща факла от поставката в стената и освети мрачната тъмница. — Ето я. Намира се на същото ниво, на каквото е кристалната машина в Медния замък. Гласът й може да преминава през различните измерения.

— Не чувам нищо — рече разочаровано Мелиадус.

— Нищо не чуваш, защото няма какво да се чува — в нашето измерение. Но мога да те уверя, че в другото звукът е направо оглушителен.

Мелиадус приближи странната машина. Приличаше на стенен часовник, висок човешки бой. Отдолу се люлееше махало, а над него се виждаха масивни зъбни колела. Имаше пружина и ръчка за навиване и на пръв поглед наистина изглеждаше като най-обикновен часовник с малко по-големи размери. На задната стена бе монтирана медна камбанка с опряно в нея чукче. В този момент минутната стрелка достигна половинчасовото деление, чукчето се отдръпна и после удари камбаната. Виждаха съвсем ясно трептенето й, ала в подземието не се чуваше никакъв звук.

— Невероятно! — прошепна Мелиадус. — Но как работи?