— Странно, вие изобщо не сте изпитали Неговото влияние!
Опознал ме, обикнал ме; не пропусна да подчертае и своето възхищение от мен — не разбирал как двама души, десетки години живели заедно, могат толкова да не си приличат. Не ми поиска портрета, както се опасявах; върна го, откъдето го беше взел и ме попита би ли могъл да види юрганите.
— Какви юргани? — отвърнах недоумяващо аз.
Окончателно смаян, изрече:
— Не прекарвате ли свободното си време в шиене на юргани?
И тогава реших да му покажа книгата, която не бях поемал в ръцете си цели шестнайсет години.
Силно се развълнува, каза, че можел да чете на турски и се интересувал доста, естествено, от тази книга, свързана с Него. Качихме се горе, в стаята с изглед към задната градина. Настани се на нашата маса, измъкнах книгата, която бях прибрал преди шестнайсет години, а сякаш вчера я бях оставил там; разтворих я пред него. Макар и бавно, успяваше да чете на турски. И се вглъби в моята книга, обзет от копнежа да бъде запленен от нея, без да се откъсва от собствения си сигурен и надежден свят, копнеж, който съм забелязал у всички пътешественици и който много ме дразнеше. Оставих го сам, слязох в градината, приседнах на плетеното канапе, откъдето можех да го виждам през отворения прозорец. В началото, преизпълнен с радост, дори ми подвикна през прозореца:
— Съвсем очевидно е, че кракът ви не е стъпвал в Италия!
Сетне забрави за мен, но това стана доста по-късно; от време на време го следях с крайчеца на окото си и престоях три часа в градината в очакване да приключи с книгата. Приключвайки я, вече беше разбрал; изглеждаше объркан; на няколко пъти изкрещя името на бялата крепост зад блатото, погълнало нашето съоръжение; на няколко пъти се опита да ме заговори на италиански, ала напусто. Извърна се и замислено се загледа през прозореца, за да асимилира и прочетеното, и смайването си, а и за да се отмори. С удоволствие забелязах, че постъпва както всички, озовали се в подобно положение — най-напред се загледа в някаква безпределна точка в пространството, в някакво несъществуващо средоточие, ала сетне, както очаквах, видя — този път виждаше гледката през рамката на прозореца. Не, не е бил толкова глупав, колкото съм си мислел — прозорливите ми читатели са го разбрали. Както и очаквах, трескаво запрелиства страниците на книгата, търсеше, аз с удоволствие чаках да открие, накрая откри, каквото търсеше, и го прочете. После пак се взря в онова, което можеше да се види през прозореца, гледащ към задната градина на моята къща. Какво виждаше — знаех го, естествено, прекрасно:
Инкрустирания със седеф, пълен с праскови и череши поднос върху масата, зад масата — плетеното канапе с подредените по него пухени, зелени като черчеветата на прозореца възглавки; аз, кажи-речи седемдесетгодишен, съм седнал там; малко по-нататък виждаше герана с кацналото на ръба му врабче, маслиновите и черешовите дървета. Зад тях — орехът с люлката, вързана с дълги въжета на висок клон, която потрепваше леко от едва доловимия вятър.
© 1985 Орхан Памук
© 2005 Розия Самуилова, превод от турски
Orhan Pamuk
Beyaz kale, 1985
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Публикация
Издателство „Еднорог“, 2005
Превод: Розия Самуилова, 2005
Художник: Христо Хаджитанев, 2005
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8256]
Последна редакция: 2008-06-21 11:02:51
Ферман — султанска писмена заповед, указ. — (Бел, прев.)
При управлението на великия везир Мехмед Кьопрюлю избухва най-големият пожар в Истанбул, причинил смъртта на 4000 души и унищожил 28 000 къщи и 300 дворци. — (Бел. прев.)
Мустафа Найма ефенди (1655–1718) — един от най-известните историографи, в Османската империя, написал прочутата „История на Найма“. — (Бел. прев.)
Евлия Челеби (1611–1683) — автор на „Сеяхатнаме“ (Книга за пътешествията), богато десеттомно съчинение, описващо пътуванията на хрониста в и извън пределите на Османската империя. В него той споменава, че е пътешествал 40 години, взел е участие в 22 сражения, прекосил е 18 монархии и е чул 147 езика. Този труд и до днес е един от най-съществените изследователски източници за онова време. — (Бел. прев.)
Старейшина на професионална гилдия. — (Бел. прев.)
Думата, освен духовно лице, означава и учител. — (Бел. прев.)
В случая — голяма богаташка къща. — (Бел. прев.)
Читать дальше