Орхан Памук - Бялата крепост

Ходжа искаше да напише трактат за течението в Босфора и по тази причина през годините, докато чакахме завръщането на пашата от заточение, с месеци обикаляхме хълмовете край Босфора, брулеше ни студен вятър, от който премръзвахме до кости и наблюдавахме течението, а в низините, със съдини в ръце, се опитвахме да съпоставим температурата на вливащите се в Босфора реки и на самото течение.

По молба на пашата заминахме за Гебзе, за да му свършим някаква работа — там престояхме три месеца и тогава на Ходжа му хрумна нова идея; часовниците в различните джамии не показваха еднакво време и началният час за започване на намаза 13 13 Мюсюлманска молитва, извършвана пет пъти на ден. — (Бел. прев.) не съвпадаше възнамеряваше да направи съвсем точен часовник за намаз. По същото това време му показах какво представлява простата вещ, наречена маса — дадох размери на един дърводелец и когато донесе въпросната вещ у дома, Ходжа не остана много доволен, каза, че приличала на „черния камък“ 14 14 „Черният камък“, низпослан от Аллах, в чиято посока се обръщат мюсюлманите при молитва, се намира в храма Кааба в Мека. — (Бел. прев. и щяла да ни донесе нещастие, ала после свикна и със столовете, и с масата; призна, че благодарение на тях мисли и пише по-добре. На тръгване за Истанбул — там за намаза трябваше да се излеят елипсовидните часовникови зъбчатки, повтарящи кръгообразното движение на Слънцето, — заедно с нас, натоварена върху едно магаре, потегли и масата.

През тези първи месеци се настанявахме един срещу друг на масата и работехме — Ходжа се мъчеше да проумее как да се определи точното време за намаза и оруча 15 15 Мюсюлмански пости. — (Бел. прев.) в студените страни с големи, поради кълбовидната форма на Земята, времеви разлики между деня и нощта. И друг проблем — съществуваше, или не, такова място, от което, накъдето и да се обърне човек, все да гледа не само към Мека, а и към кибла 16 16 Посоката към Кааба, главен храм на мюсюлманите в Мека. — (Бел. прев. . Забелязвайки безразличието ми към тия, според мен, незначими въпроси, Ходжа направо ме презря, ала по онова време си въобразявах, че усеща моето „превъзходство“, моята „другост“ и вероятно се ядосва, понеже и сам се досеща за това ми усещане — говореше за прозорливостта тъй нашироко, колкото и за науката; завърнеше ли се пашата в Истанбул, Ходжа щеше да спечели благоразположението му с проектите си, с новата си обогатена космографска теория, демонстрирайки я чрез един разбираем модел, както и, естествено, чрез часовника; надяваше се да посее тук семената на един кипеж и да завладее всички с любознателността, която самият той притежаваше.

През онези дни го владееше мисълта как да усъвършенства един по-голям зъбчат механизъм така, че часовникът да се навива и сверява само веднъж месечно, а не всяка седмица; беше си наумил след като усъвършенства зъбчатия механизъм, да направи часовник, който пък да се сверява веднъж в годината; въпросът бе да се изчисли точно силата, способна, след като огромният часовник ще се навива толкова рядко, да задвижва по-големите и натежали зъбчатки; някъде по туй време научи от муваккитханетските си приятели, че пашата се е върнал от Ерзурум.

На заранта отиде да поднесе своите почитания на пашата. Било пълно с гости, но пашата все пак удостоил с внимание Ходжа, поинтересувал се какви са новите му открития, попитал дори за мене. Привечер разглобихме и наново сглобихме часовника, доизпипахме тук-таме по нещичко в модела на вселената, с четки оцветихме звездите. За по-голямо въздействие върху слушателите си, Ходжа подготви велеречив, поетичен текст и го наизусти — изрецитира ми части от него. За да уталожи вълнението си, призори ми изрецитира, макар и неправилно, текста, свързан с логиката във въртенето на звездите. Щом съоръженията ни бяха натоварени на повиканата кола, отиде в конака на пашата. Прибра се по късна доба.

След като разтоварили съоръженията в градината, пашата ги огледал с бездушието на антипатично старче, нетърпящо никакви шегички; после Ходжа му изрецитирал наизустения текст. Пашата, сещайки се за мене, попитал: „Той ли те научи на това?“ Подир години същото щеше да изрече падишахът. Такава била първата му реакция. Реакцията на Ходжа обаче смаяла още повече пашата: „Кой?“ Ала тутакси Ходжа съобразил, че става дума за мене. Казал на пашата, че съм един образован глупак. Аз изобщо не го интересувах, докато го разказваше, понеже все още бе завладян от случилото се в конака на пашата. Настоятелно подчертал, че всичко е негово откритие, ала пашата май не му повярвал много, имал вид на човек, който търси някакъв виновник и душата му не се примирявала, че въпросният виновник е неговият любимец Ходжа.