Сергей Павлов - По черната следа

На всички без изключение бази на космодесантните отряди имало дублиращ комплект диспечерско оборудване ДО–2. Необходимост ли е било това? Едва ли… По-скоро инерция, анахронизъм, наследство от времето, когато сигурността на апаратурата не е била още на нужното равнище. Лично на него, администратора, за двайсет години работа в космическото пространство само веднъж му се случило да бъде свидетел на практическото оправдание на подобна предпазливост, и то поради лошото отопление на главната диспечерска кабина — дежурните замръзвали. Постепенно дубъл-бункерът, този технически рудимент, започнал да играе ролята на обикновена информационна кабина, достъпът до която бил разрешен за всички. Какво? Да, по всяко време на денонощието. Забраната „Стоп!“ също била анахронизъм и отдавна вече не важела за никого. Тъй като дубъл-бункерът работел синхронно с апаратурата на диспечерската кабина, свободните от дежурство десантчици понякога идвали в него да научат подробности за последните събития или просто да чуят местните новини. Достъпът в главната кабина бил разрешен само на членовете на командния състав на базата. Естествено, с по-голяма популярност се ползувала информационната кабина-кафе, обаче в напрегнатите часове на десантни операции дубъл-бункерът често бивал претъпкан. Но ето че сега… Администраторът махнал тъжно с ръка.

Медикът губел вече търпение и го попитал направо кого от администрацията подозира.

— Трябва да ви огорча — бил отговорът, — всъщност всички са заподозрени.

— Помислете добре — настоявал Де Ривера. — Нямаме право да подлагаме на унизителната процедура на медицинската проверка целия колектив на базата.

— Вярно, нямаме такова право. Но аз предполагах, че специалистите от вашия профил разполагат с някакъв метод… без посредничеството на тези… диагностични машини, шлемове, датчици и смукалца. Мислех си, че някой хитро съставен тест или психологически трик…

— Трик?! — кипнал медикът — Чуйте, уважаеми! Аз не съм шаман и нямам намерение да прилагам бабешкия метод на очерненото със сажди гърне. Или строго научен анализ на базата на машинната — колкото и да ви е неприятно това — диагностика, или…

— Разбрах — отговорил тъжно администраторът. — Е… действувайте както намерите за добре.

— Не мога да действувам, докато не ми предоставите заподозрения от вас човек. Все пак трябва да имате някого предвид. Добре, да не е един, нека да са неколцина — дори група. Но не и целият колектив, разбира се. Следата е прясна — екраните са счупени вчера. И не ги е счупил призрак, нали?

— В известен смисъл — призрак. Разбирате ли… Инструментът, с който е действувал злосторникът, е налице, но самият злосторник…

— Какво казахте? — медикът погледнал администратора в очите със силен професионален интерес. — Хванат ли е инструментът?

— Да, вие само не се вълнувайте, ще ви обясня. Самият злосторник не е счупил екраните. Заповядал е това на кибера-чистач ХАУМ–7–8 от типа „Стюард“. Кога е заповядал, не е известно. Може вчера, а може и преди една седмица… Паметта на чистачите-автомати е разчетена за седемдневен работен цикъл.

— Защо не ми казахте по-рано… — Медикът изпаднал в отчаяние. — Та това изменя нещата… — Той мълчал минута-две и мислел съсредоточено. Най-после казал: — Страхувам се, че не мога с нищо да ви помогна: мотивите на умишленото повреждане на базата не са по моята специалност. Да, да, и не ме гледайте така. Обстоятелствата около делото ме навеждат на мисълта, че зад всичко това… — Де Ривера кимнал към счупените екрани, — по-скоро се крие трезв план, отколкото загуба на разсъдък.

Администраторът изслушал безропотно мнението на медика, а очите му били уморени и нещастни. За да му е чиста съвестта, Де Ривера разговарял с местния лекар. Лекарят признал, че това чупене на екраните наистина било смайващ случай, но му дал да разбере, че опитите на администрацията да представи всичко това в „психопатологичен ракурс“ лично от него нямало да получат подкрепа. Не, той не оспорвал правомерността на една или друга хипотеза за обясняване на вчерашното събитие, но хипотезата за „умопобъркването“ считал за най-неудачна. „Диверсионната“ хипотеза също не се ползувала със съчувствие от негова страна, защото знаел, че липсвал мотив за диверсия.

— А ако предположим, че мотивът просто не ни е известен? — попитал го Де Ривера.

— Тогава ще ни се наложи неизбежно да признаем гангстеризма в системата на Юпитер — отговорил лекарят, като разперил безпомощно ръце. — Но това не е възможно — гангстерско гнездо в базата на космодесантчиците!