Сергей Павлов - По черната следа

— Искате да кажете, че не е вярно за „Леопард“?

— Говоря за липсата на факти. Ние нямаме преки доказателства, че „Леопард“ е кацал на Оберон. Знаем за намерението на Елингхаузер и нищо повече.

— Освен метода на преките доказателства, Холбрайт, съществува и методът на преките аналогии. Гибелта на десантчиците на Елдер…

— Моля, Николски, аз не оспорвам действеността на този метод.

— Значи на мен ми се е сторило.

— Виждам, че трябва да поясня. Комисията на Юхансен, като направи пряка аналогия между трагедията на групата на Елдер и съдбата на „Леопард“, сметна работата си за завършена. Обаче делото, прекратено на равнището на аналогиите, сега се връща при нас като бумеранг и налага преразглеждане. И по тоя случай трябва да поздравя комисията.

— Не споделям вашата ирония, Холбрайт. Юхансен е изпълнил задачата си.

— Да, ако се вземе под внимание, че той добросъвестно изясни как действува механизмът на оберонския капан. Като специалист по лунните системи на външните планети той разбираше ролята си на председател на комисията по разследването на оберонските събития по-скоро като роля на учен. С други думи, Юхансен-ученият взе връх над Юхансен-следователя и това се отрази достатъчно лошо върху работата на комисията като цяло.

— От висотата на днешното положение на нас ни е по-лесно да разсъждаваме за недостатъците в „работата на комисията като цяло“ — забеляза Николски.

— Разбира се. И аз имам намерение да използувам това. Всъщност всичките ми доводи могат да се сведат до следното: на колективния мозък на комисията не е достигнало въображение. Жреците на неземните науки са подходили към странностите на Оберон с неоправдано строгите мерки на своя оправдано малък опит.

Този път Николски премълча.

— Комисията — продължаваше Холбрайт — се е сблъскала с космическа изненада от най-екстравагантен тип. И въпреки това в отчетите на комисията аз не намерих нито един факт, който би ни послужил поне като звено между веригата от събития на Оберон и синджирчето от „черните следи“ на Земята.

— Но кой би могъл сега да гарантира, че комисията наистина е имала възможност да събере повече фактически материал, отколкото е представен в отчетите й? Аз например не бих се осмелил.

— Тогава разрешете ми да направя това аз — прозвуча в раутхола един великолепен баритон.

Франк изви глава. Беше проговорил старецът — като че ли нямаше кой друг да бъде, — но Франк не повярва веднага на ушите си. Изглежда, и Николски бе смаян от изненада — погледна стареца, но не каза нищо и премести погледа си върху Холбрайт. От екранната стена физиономията на Купър излъчваше любопитство.

Старецът се размърда леко и сложи на масата слабите си, синкави юмруци.

— Мисля — каза той, — че Холбрайт залита в крайности и твърде строго съди за работата на комисията. През различните етапи на следствието задачите са различни и, както справедливо отбелязахте — той погледна Николски, — Юхансен е изпълнил задачата си. Сега е ваш ред. Но що се отнася… е-е… до неизбежните в следствената практика пропуски, бих искал да спомена за „екранните диверсии“.

— „Екранни диверсии“ ли? — попита Николски.

— Млади момко, мога да ви дам на заем слуховия си апарат.

„Я го виж ти какъв костелив орех бил!“ — учуди се Франк, като разглеждаше с удоволствие стареца.

— Извинете — обърна се Холбрайт към Николски, — още не съм ви представил нашия консултант. Чарлз Леонард Роугън, професор от Института за космическа медицина, ръководител на катедра „Психоанализ“, автор на известната монография „Генезис на психо-популациите в условията на Космическото пространство“.

Николски кимна:

— Приятно ми е.

— Навремето — продължи Холбрайт — професорът ни помогна да изкараме от задънена улица едно следствие по твърде заплетено дело…

— Навремето — прекъсна го Роугън — аз настойчиво препоръчвах на Управлението да изясни мотивите на „екранните диверсии“, зачестили на корабите и базите в космическото пространство.

Холбрайт се размърда неспокойно в креслото си.

— Купър, бъдете така добър, поискайте следствения архив…

— Няма нужда — каза Роугън. — По това дело нямаше следствие. „Екранните диверсии“ започнаха да намаляват и моите препоръки бяха благополучно забравени. За съжаление — Роугън извади отнякъде плоско пакетче в лъскава обвивка и го плъзна по полирания плот на масата към Холбрайт.

Пакетът мина покрай Франк и се разпадна в ръцете на шефа на жълти правоъгълници. Шефът и Николски се задълбочиха да изучават картотеката на професора.