Сергей Павлов - По черната следа

— Имате право — измърморил медикът. — Принуден съм да се съглася с вас. Но какво предлагате вместо тази хипотеза?

— Бих рискувал да предложа трета хипотеза. И целият й смисъл е в една-единствена дума — недоразумение. Трябва ли ви разшифровка?

— Да, ако обичате.

— Добре: в базата не е имало никакво „умопобъркване“, нито пък „умишлено повреждане на имуществото“. Станало е недоразумение. Киберът-чистач е изтълкувал като заповед нечия случайна фраза и е изпълнил нещо, за което него, глупака, никой никога не го е молил. Специалистите, разбира се, считат, че това надхвърля рамките на възможното. Казват, че логиката на автоматите от типа „Стюард“ приема заповед само с едновременно произнесена форма на обръщение. Но представете си такава ситуация: някой съвсем по делова причина казва тази форма на обръщение, някой друг наблизо го прекъсва, а трети, който минава случайно, покрай тях, например се пошегува… Впрочем можем да си представим и по-сложна ситуация…

— Разбирам… Благодаря ви, колега. Вие ме убедихте…

Потиснатият Де Ривера полюбопитствувал да види виновника за общата тревога. Не видял нищо особено: комбинация от механичен осминог с прахосмукачка и умивалник. Като блестял с манистата на очите си, автоматът изпълнил послушно няколко команди на администратора. След това, вече по собствена инициатива, пуснал струя някаква течност върху обувките на медика, побръмчал с прахосмукачката, повъртял кълбообразните четки. Същата процедура извършил и с обувките на администратора.

— Какво му става? — попитал Де Ривера.

— Заличава следите от собственото си престъпление — отговорил администраторът, загледан замислено в ХАУМ. — Донесли сме от бункера по обувките си кварцолитов прах от счупените екрани. Впрочем той не е успял да „почисти след себе си“ в бункера: точно вчера е свършил седмичният цикъл на неговата работа и седемдневната програма била изтрита автоматично…

Де Ривера изказал съчувствието си на администратора, подписал протокола за посещението на базата и стартирал за дома.

— Предадох ви така подробно изповедта на моя бивш аспирант — каза в заключение Роугън, — не само защото това е бил най-яркият случай на „екранна диверсия“. Исках да ви покажа, първо, колко изобретателно са действували „диверсантите“ — „куриозът“ на Де Ривера именно с това ме накара да бъда нащрек — и, второ, колко неверни са изящните на пръв поглед хипотези.

— О, тук сме напълно съгласни с вас, професоре! — кимна Холбрайт. — В този план изящната версия е равнозначна на лъжливото обвинение: колкото по-правдоподобна изглежда тя, толкова е по-опасна.

— При срещите си с медиците от Космическото пространство — продължаваше Роугън — изясних, че случаите на безжалостно унищожаване на екрани съвсем не са монопол само на системата на Юпитер и дори не са монопол само на базите. Малки огнища на „екраноненавист“ са избухвали в най-различни места от Меркурий до Уран, в това число и на специалните рейдови кораби. Наистина не в такава ефектна форма, както на „Синята пантера“. Не можах да разбера защо „диверсиите“ имат предпочитание към съвършено определена категория служители в Космоса и предадох материалите си на вашето Управление.

— М-да, изпуснали сме — каза Николски със съжаление. — Изпуснали сме една прекрасна възможност. Там, в Космоса, бихме могли на напълно законни основания да приложим съответни санкции спрямо „диверсантите“…

— Страхувам се, че скоро ще имаме достатъчно поводи за това — продължи мрачно Холбрайт. — Но да се върнем на въпроса за „диверсиите“. Извинете, професоре, че ви прекъснахме.

— Нима не заситих вашия… м-м… малко закъснял интерес? — осведоми се злъчно Роугън.

По бузата на Холбрайт премина тик, той свали ръцете си от масата върху облегалките на креслото. Франк го наблюдаваше с любопитство и уважение: въпреки всичко лицето на шефа му беше образец на хладнокръвие. Образец, наистина леко пребледнял, но безупречен в скулптурно отношение. Вярно казват — школата си е школа!

— Отправната точка в нашия разговор са пропуските в работата на комисията на Юхансен — напомни делово Холбрайт. — В тази връзка ще ни бъдат, изглежда, полезни подробностите около „екранните диверсии“ на кораба „Лунна дъга“. Как мислите, професоре?

— Мисля, че напразно ме агитирате. Щом съм пожертвувал за вас от драгоценното си лекторско време, значи си заслужава… Интересът ми към „екранните диверсии“ бе до такава степен изострен, че не ме домързя да подготвя съответния звукозапис. Картичка номер пет. И освен туй мисля, че „екранните диверсии“ са нищо в сравнение с другите данни. Впрочем направете си сами изводите.