Джудит Макнот: Уитни моя любов

Емили прехапа устни, за да не прихне. Майсторството, с което Уитни описа и демонстрира маниерите на Елизабет Аштън, беше изключително.

— Ще отида да кажа на другите, че си готова да излезеш — с въздишка изрече тя.

Появата на Уитни предизвика възмутените коментари и сподавения смях от страна на присъстващите.

— Сега ще падне от коня, освен ако преди това Господ не я накаже със смърт заради това неприлично облекло — пророкува едно от момичетата.

Уитни положи върховни усилия да не отвърне злостно на хапливата забележка, надменно вдигна глава и крадешком погледна към Пол. По лицето му беше изписано пълно неодобрение. Очите му последователно се плъзнаха от босите й стъпала нагоре към обутите с бричове крака и към лицето й. Сърцето й замря от напрежение, но външно това по нищо не пролича. Тя решително се метна на коня и стъпи върху гърба му.

Жребецът се понесе в кръг. Въпреки че се ужасяваше от перспективата всеки момент да се стовари на земята и да стане за смях, Уитни успя да запази невъзмутимия си и самоуверен вид. След четвъртата обиколка си позволи да погледне вляво, там, където стояха младежите. По лицата им прочете възмущение и неприкрит присмех. Но само едно от тези лица наистина я интересуваше. Пол беше скрит под сянката на дърветата, а Елизабет Аштън стоеше плътно до него, хванала го под ръка. Конят мина покрай тях и Уитни забеляза леката усмивка на устните му. Сърцето й радостно подскочи. Когато отново мина покрай тях, той вече се усмихваше широко и одобрително. Тя си каза, че седмиците, преминали в упорити тренировки, схванатите мускули и получените при многократните падания рани не са били напразни.

Застанал до един от прозорците на втория етаж, Мартин Стоун втренчено наблюдаваше представлението, давано от дъщеря му, когато вратата на всекидневната тихо се отвори и икономът почтително съобщи за пристигането на лорд и лейди Гилбърт. Мартин поздрави сестрата на покойната си съпруга и мъжа й със стиснати челюсти и хладен поклон. Беше твърде ядосан на дъщеря си, за да каже каквото и да било.

— Колко ми е приятно да се видим отново след толкова години, Мартин! — любезно възкликна лейди Ан и след като не получи отговор, продължи: — Къде е Уитни? Нямаме търпение да я видим.

Най-после Мартин възвърна способността си да говори.

— Да я видите ли? — горчиво изрече той. — Достатъчно е просто да погледнете през този прозорец, госпожо.

Ан озадачено приближи до прозореца. Забеляза няколкото младежи на поляната, както и някакво стройно момче, майсторски балансиращо върху гърба на препускащ кон.

— Какъв способен млад мъж! — с одобрителна усмивка отбеляза тя.

Тази незначителна забележка сякаш изтръгна Мартин Стоун от вцепенението, в което беше изпаднал, и го подтикна към действие. Рязко се извърна и се запъти към вратата, като подхвърли:

— Ако искате да се срещнете с племенницата си, последвайте ме. Или, ако предпочитате, ще ви спестя срама и сам ще ви я доведа тук.

Ан впи убийствен поглед в гърба на зет си, хвана съпруга си под ръка и двамата тръгнаха след Мартин.

Щом стигнаха достатъчно близо до групичката младежи, Ан чу неодобрително мърморене и смях, но беше твърде заета да търси сред лицата на момичетата това на Уитни, че първоначално не обърна особено внимание на това. Тя набързо отхвърли вероятността племенницата й да е някоя от двете блондинки, не можеше и да е онази червенокоса девойка. Погледът й се спря изпитателно върху една дребничка синеока брюнетка и после безпомощно се извърна към застаналия наблизо младеж.

— Извинете ме, аз съм лейди Гилбърт, лелята на Уитни. Бихте ли ми казали къде е тя?

Пол Севарин й се усмихна съчувствено.

— Вашата племенница е на гърба на коня, лейди Гилбърт — развеселено отвърна той.

— На гърба на… — задави се лорд Гилбърт.

Мартин Стоун рязко се приближи към коня, върху който балансираше дъщеря му.

— Моля ви, татко, не правете сцени! — промълви Уитни, когато той доближи достатъчно, за да я чуе.

— Аз ли правя сцени? — гневно процеди той, хвана юздата на коня и гневно я дръпна.

Уитни побърза да скочи долу, но залитна и се подпря с ръце на земята. Баща й грубо впи пръсти в лакътя й и без да го е грижа за присъстващите младежи, я повлече към леля й и чичо й.

— Това… Това същество тук… С огромно неудобство трябва да ви съобщя, че това е вашата племенница.

Уитни чу подигравателния смях откъм разпръскващата се групичка и лицето й пламна от срам.