Джудит Макнот - Уитни моя любов

— Как бих могъл да нося монокъл с тази маска? — развеселено попита той.

— Един херцог не използва монокъл, защото е зле със зрението, а просто за тежест. Той бавно го вдига към окото си и критично оглежда през него всички дами в залата. Но има и други причини, които опровергават твърдението ви — продължи тя. — Нямате бастун, не дишате тежко и — да ви кажа честно — съмнявам се, че имате дори и най-лека форма на подагра.

— Подагра! — задави се от смях той.

Уитни закима.

— Без бастун, пухтене и подагра нямате никакъв шанс да убедите когото и да било в това, че сте херцог. Не е ли по-добре да си припишете някоя по-подходяща титла? Бихте могли да се обявите за граф например, ако бяхте поне малко куц или кривоглед.

Той дълго се смя, а после я погледна почти нежно:

— Госпожице Стоун, никой ли не ви е учил, че благородническите титли задължително будят уважение, а не подигравки?

— Няколко души са се опитвали — призна тя.

— И?

— И както сам виждате, претърпели са пълен провал.

— Но да се върнем към първоначалното ви възражение, а именно, че аз не мога да бъда херцог поради липса на монокъл?

— Да — кимна тя. — Нямаше да се разделяте с него.

— Дори и когато отивам на лов? — настоя той. Тя нехайно сви рамене:

— Ако бяхте херцог, щяхте да сте прекалено дебел, за да яздите.

Той се пресегна, хвана ръцете й и я дръпна към себе си. Бедрото й опря в неговото.

— А в леглото? — тихо попита той.

Неочакваният ход напълно я парализира за секунда, но после тя рязко се изтръгна от ръцете му. Погледът й го изпепеляваше.

Той се изправи и спокойно попита:

— Да ви донеса ли чаша шампанско?

— Можете да вървите направо в… — Спря се, уплашена от височината и силните му мускулести рамене. Накрая кимна: — Моля ви.

Той остана неподвижен няколко мига, втренчил сивия си поглед в присвитите й от ярост зелени очи, после тръгна към къщата, за да донесе чаши с шампанско.

Тя си отдъхна едва когато се скри от погледа й. Втурна се през градината и влезе в балната зала от противоположната страна на къщата.

През цялата вечер беше нервна и раздразнителна, очаквайки всеки момент облечената в черно фигура, която наричаше „Сатаната“, да застане пред нея, но непознатият повече не й обърна внимание.

Когато всички започнаха да се разотиват, сред тях беше и високият господин, придружен от руса дама. Блондинката се приведе към него и тихо му каза нещо, а той отвърна с висок смях. Уитни се изчерви, спомняйки си как се беше смял с нея в градината. С раздразнение си каза, че би могъл поне да си свали маската, за да види лицето му, после се запита коя ли е блондинката до него. Най-вероятно любовницата му, заключи тя, защото той не би си губил времето с жена, която отказва да изпълнява тази роля, пък било то и само за една нощ!

Той се обърна неочаквано и за втори път тази вечер Уитни се усети засрамена, че я е уловил да го гледа втренчено. Погледът му срещна нейния и тя безразлично вирна брадичка. Той се усмихна многозначително и леко й кимна. Тя ядосано отмести очи встрани. Арогантен, надут… Не знаеше достатъчно ужасни думи, с които да го нарече.

— Какво става, скъпа? — попита я тихо леля й.

Уитни нервно кимна към непознатия, който в момента поставяше елегантна наметка върху раменете на блондинката.

— Знаеш ли кой е той, лельо Ан?

Леля й се загледа в двойката, понечи да отвърне отрицателно, но после спря. Блондинката тъкмо сваляше маската си.

— Това е Мари Сейнт Алерман — известната певица — прошепна Ан. — Сигурна съм.

По лицето й премина странна сянка, докато очите й отново оглеждаха високия тъмнокос мъж в черна пелерина. — И щом тя е Сейнт Алерман, то той трябва да е… Ами да! Мили Боже! Разбира се! Но защо питаш?

По-скоро щеше да умре, отколкото да признае пред някого, че е имала глупостта да излезе в градината с мъж, когото не беше сигурна дали изобщо познава.

— Аз… Помислих си, че съм го срещала и преди, но сега съм сигурна, че съм се лъгала — със запъване обясни тя и си отдъхна, когато разбра, че леля й не смята да я разпитва повече.

Лейди Ан нарочно прекрати разговора. Прекалено дълго беше мечтала и кроила планове за бъдещето на племенницата си. Нямаше да го понесе, ако Уитни се превърнеше в поредната жертва на херцог Клеймор. Мари Сейнт Алерман беше негова любовница от близо година и се носеха слухове, че той дори я беше придружил при пътуването й до Испания преди два месеца, където талантливата певица беше пяла пред краля и кралицата.