Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Нямаш никакви препоръки — възрази Мег през сълзи. — И няма къде да преспим тази нощ, нито пари да си платим спането. Ще се наложи ла се свием в някоя канавка. Или нещо по-лошо!

— Какво би могло да бъде по-лошо от това? — подхвърли Шеридан, но когато Мег отвори уста да отвърне, тя вдигна ръка и я накара да замълчи.

— Не, недей — рече с присъщото си чувство за хумор и възвръщайки доброто си настроение. — Дори не си и помисляй за това, че бихме могли да се главим някъде като „бели робини“.

Лицето на прислужницата пребледня, устните й затрепериха.

— Бели… робини? — повтори на пресекулки.

— За Бога, Мег! Това беше… шега. Безвкусна шега.

— Ако се срещнеш с него и му кажеш истината, ще хвърлят и двете ни в затвора.

— Защо продължаваш да ми говориш за този проклет затвор? — избухна Шери.

— Защото тук има закони, госпожице, и ти… ние… сме нарушили някои от тях. Не нарочно, разбира се, но никой няма да ни пита. Хвърлят те в затвора и толкова — нито те питат, нито слушат онова, което им казваш. Само една част от хората тук означават нещо и тези хора задължително трябва да са от високо качество. Ами ако баронът си въобрази, че сме убили годеницата му или че сме откраднали парите й, или че сме я продали, или нещо от този род? Неговата дума срещу нашата. Ние сме никои и законът ще застане на негова страна.

Шеридан се опита да каже нещо успокоително или забавно, но през последните няколко седмици емоционалното и физическото й равновесие сериозно бяха нарушени в резултат на неразположението по време на пътуването. Като прибавеше към това и притеснението от бягството на Чарлз преди два дни, картината беше направо трагична. Осъзна, че не е трябвало да се заема с подобна задача. Беше надценила способността си да се справя с разглезени и лекомислени седемнайсетгодишни девойчета. Беше си въобразила, че здравият й разум и нейната практичност, както и опитът и знанията, натрупани по време на престоя й в училището за млади дами на госпожица Талбът, ще й помогнат да преодолее всички трудности по време на дългото презокеанско пътуване. Майката на Чариз беше починала, а баща й така се беше впечатлил от компетентността на Шеридан, че когато внезапни проблеми със сърцето го възпрепятстваха да придружи дъщеря си до Англия, беше избрал именно нея сред многото други кандидатки, за да пътува с Чариз. А Шеридан беше едва три години по-голяма от питомката си! Разбира се, самата Чариз също имаше пръст във вземането на това решение. Тя беше молила баща си и беше настоявала именно госпожица Бромлейт да бъде нейна спътница и накрая успя да постигне своето. Госпожица Бромлейт й помагаше да пише писмата си до барона; тя не беше като онези дами с кисели физиономии, които баща й беше интервюирал за целта; госпожица Бромлейт беше забавна компаньонка и накрая — предупреди тя баща си — госпожица Бромлейт не би я оставила да изпита носталгия по родината си и милия си „папа“, което би я накарало да хване първия параход обратно към Америка, вместо да остане в Англия и да се омъжи за барона!

Това наистина беше вярно, с отвращение си рече Шеридан. Госпожица Бромлейт сигурно беше виновна и за това, че Чариз беше избягала с един мъж, когото почти не познаваше. Този импулсивен акт напомняше на Шери за сладникавите романи, които двете с Чариз четяха по време на пътуването. Леля Корнелия имаше изключително лошо мнение за подобен род творби, както и за „глупавите романтични идеи“, които внушаваха на младите читателки, и затова обикновено Шеридан ги четеше тайно, след като спуснеше завесите на леглото си. Там тя изживяваше прекрасното усещане да обичаш и да бъдеш обичана, мечтаеше да бъде ухажвана от красив благородник, пленил сърцето й от пръв поглед. Тя се отпускаше на възглавниците, притваряше очи и си представяше, че е на мястото на някоя от героините, че танцува по балове, облечена в разкошна рокля, а златисторусата й коса е вдигната високо в прелестна прическа… Виждаше се в огромен парк, пристъпваща до избраника на сърцето си, опряла пръсти на лакътя му… Под шапката й се подаваха прелестни руси къдрици. Беше предпочела всеки един от тези романи десетки пъти и вече ги знаеше наизуст. Дори обичаше да цитира любимите си моменти, като замества името на главната героиня със своето…

„Баронът взе ръката на Шеридан и я притисна пламенно към устните си.

— Вие сте моята единствена и вечна любов…“ „Графът беше толкова завладян от красотата на Шеридан, че не се стърпя и я целуна е думите: