Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— Какво?

— Мисля, че се досещаше какво ще стане — че ще се влюбиш в мен. Единствената грешка в изчисленията му бях аз. Сигурно и през ум не му е минавало, че и аз ще се влюбя в теб. Той виждаше в мен само една жена, нищо повече. А според неговите разбирания жените трябва да бъдат пасивни. Обект на мъжките страсти, но неспособни да изпитват чувства, нито да ги отстояват.

Продължиха да вървят и стигнаха до Кенсингтън Гардънс.

— Норман е мъртъв — каза внезапно Мария.

— Какво?

Наблизо имаше пейка. Седнаха и тя му разказа какво се бе случило.

— Те искат да се върна при Карл.

— Много е рисковано.

— Налага се. Заради Паул.

— За какво си му мъртва?

Ненадейно Мария се доближи до него и го целуна по устата. След миг се отдръпна. Устните й докоснаха лицето му и тя бързо започна да шепне в ухото му. Джек видя, че отдясно се приближава един мъж. Феликс. Обърна се наляво и съзря Паркър.

— Моля те, отиди при тях, Джек. Така е най-добре. И не забравяй, че те обичам. Толкова много, колкото Кейтлин.

Есен, Германия

29 декември 1992

Тя спря да чете и остави книгата. Жалко, че не можеше да му каже от кого е. Още не. Вероятно никога, защото не очакваше, че ще види отново Джек. Паул беше много блед и Мария се зачуди дали не е настинал. Странеше от нея, откакто се бе върнала.

— Добре ли си, Паул? — Да.

Тя протегна ръка да пипне челото му, но той се дръпна.

— Какво има, любов моя? Защо се държиш така? Нали сме приятели?

— Не ми харесва, когато те няма.

— Знам. И на мен. Бих те взела със себе си, ако можех. Но знаеш, че баща ти не позволява. Ще поговоря с него. Може да ти разреши да дойдеш с мен следващия път. Има какво да видиш в Лондон.

— Татко каза, че имам работа тук. Трябва да остана да му помагам.

— Да, разбира се, че ще му помагаш, когато пораснеш. Но преди да започнеш работа, трябва да завършиш училище.

— Татко каза, че той ще ме учи. Мария го погледна озадачена.

— Не е споделял такова нещо с мен. Идеята не ми се струва много добра. В Есен има хубаво училище, където ще тръгнеш догодина. А татко ще ти помага с домашните.

— Не, той каза, че ще работя за Райха. Сърцето на Мария се сви.

— За Райха? Така ли се изрази? Момченцето кимна.

— Знаеш ли какво означава тази дума?

— Не. Татко ще ме учи, но аз не искам.

— Защо?

— Защото ми крещи. А когато те няма, не ми дава да оставям лампата нощем. Трябвало да се науча да бъда мъж. Той ме плаши.

— Легни си. Ще те завия. Каза ли молитвата си? Паул поклати глава.

— Добре. Ще я кажем заедно — рече Мария, но страхът още сковаваше сърцето й.

Карл беше долу в библиотеката. След завръщането си го бе видяла само за няколко минути.

— Чух, че концертът минал добре — рече той.

Мария кимна. Той явно бе в едно от сърдечните си настроения, в каквито рядко изпадаше. На масата имаше напитки. Тя си наля джин, преди да отговори.

— Жак каза, бил истински успех. Всички билети бяха разпродадени. Но най-хубавото е, че има отлични отзиви в пресата.

Лицето му като че ли засия.

— Чудесно! В „Таймс“ ли са?

Мария поклати глава и се засмя. Толкова й беше трудно да се смее в негово присъствие.

— Не, в други вестници. Лицето му помръкна.

— Следващия път ще има отзиви в „Таймс“ и в „Телеграф“. Ще говоря с Дитрих.

— О, не, Карл. Моля те. Казах ти вече, че искам да се справя сама. Желанието ми е това да бъде мой успех, а не нещо, за което ти и татко сте помогнали.

— Добре — нетърпеливо отговори той. — Но искам да ти напомня, че успехът не пада от небето. Не вярвай на всичко, което четеш за неизвестни музиканти, които стигат до върха само с талант. Сигурно са се сприятелили с много хора по пътя дотам. Ако са жени, бъди уверена, че са спали с десетина мъже. Но след като ти няма да спиш с друг, трябва да компенсираме.

— А какво ще компенсира факта, че ти не спиш с мен?

Мария знаеше отговора, но не можеше да му го каже.

Карл не се хвана на въдицата. Един джентълмен не допуска съпругата му да лавира на подобни теми. Особено в стая, където всеки момент можеше да влезе някой от прислугата.

— Баща ти ни покани в Париж за Нова година. Казах му, че ще те питам веднага щом се върнеш. Ако решиш, ще заминем още утре.

Мария се усмихна. Нямаше да се наложи да го убеждава.

— Да. Съгласна съм. Париж е много оживен по Нова година.

— Не е като Есен, а?

— Съвсем не прилича на Есен.

— Никога не си харесвала този град. Намираш го за скучен. Индустриален.

— Нямам предвид това. И в Съмърлон беше скучно. Умея да се забавлявам и сама. Но тук е толкова задушно. Пък и Париж е нещо специално. Дори Хитлер е мислил така.