Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Свещеникът му помогна да стане. Пред очите на Джек се въртяха светлини. Не можеше да разбере нищо. Сетне, лека-полека, всичко започна да идва на мястото си. На земята бяха прострени телата на Хенрик и хората му. Снегът беше опръскан с кръв. Хенрик лежеше по гръб с широко отворени очи, а едната му ръка бе застинала свита в юмрук.

— Джек — каза дьо Гале. — Много съжалявам, но не можех да ти кажа. Трябваше да вземем предпазни мерки, ала щеше да е глупаво да ти се доверим. Надявам се, че разбираш.

Джек не каза нищо. Беше онемял.

— Позволи ми да те представя на останалите. Това е отец Гейбриъл Макбрайд. И той е от Дъблин като теб. Макбрайд кимна. Беше едър мъж с брада и тъжни очи. Сложил бе ръка на рамото на Мелак. Нисичкият крадец трепереше и ридаеше. Дьо Гале се обърна към мъжа до Макбрайд.

— А това е отец Гюнтер Ерибергер от Берлин. И отец Казимир Галчизински от Вроцлав.

Свещениците държаха пушки с уреди за нощно виждане.

— Не разбирам — промълви Джек. — Как…

— Наблюдавахме къщата — обясни Макбрайд. — Августин носеше микропредавател, затова имахме представа какво става с вас. Сетне проследихме двете коли.

— Но вие сте свещеници…

— Джек, да оставим това за после. Сега трябва да се измъкнем оттук. Някой може да е чул изстрелите. Конюшните са наблизо.

Оставиха труповете там, където бяха. Някой ездач щеше да ги намери сутринта. На шосето чакаше сива кола. Качиха се в нея и в един от автомобилите на Розевич. Заваля.

Рим

Понеделник, 11 януари 1993

В тихата задна стая в малкия ресторант на Виа Монтероне група мъже водеха оживен разговор. Заведението, известно като „Л’О Вив“, беше един куриоз в този изпълнен с любопитни неща град. Собственикът му не беше италианец, а един френски религиозен орден. Масите не се обслужваха от обикновени сервитьорки, а от френски и африкански монахини, облечени в черно-бели одежди.

Естествено, деветдесет процента от посетителите бяха заможни свещеници и високопоставени духовници, много от които членуваха във Ватиканската Курия. Останалите десет процента бяха предимно туристи, влезли в ресторанта случайно. В единия ъгъл имаше ниша със статуята на Дева Мария. Всяка вечер точно в десет и половина помещението утихваше и всички запяваха „Аве Мария“.

Задната стая обикновено се пазеше за кардинали от Ватикана. Тази вечер там се бяха събрали най-видните от тях — седем от единайсетте кардинали, оглавяващи Светата конгрегация на религиозната доктрина, съвет на кардиналите от Ватикана, отговарящ за праволинейността на нейната политика и за морала на духовниците. Предишното й наименование беше Светата конгрегация на Всеселенската инквизиция, но през 1908 името бе променено на Светата служба — без видими промени в дейността, а накрая, през 1965, получи сегашното си название от папа Павел VI, който по същото време премахна прословутия списък от забранени книги. Светата конгрегация беше либерализирана, но при папа Йоан-Павел II положението се затегна. Мнозина либерално настроени теолози съжалиха, че са доживели тези времена. Новият префект, кардинал Винченцо Ботичиари, наложи още по-строги мерки срещу отклоненията от доктрината и морала. Мрачната бдителна сянка на Светата конгрегация се простираше от Филипините до Латинска Америка.

Именно Ботичиари предложи тази неофициална и строго поверителна среща с кардиналите си и неколцина техни колеги. Съвещанията във Ватикана никога не минаваха незабелязани. Отвсякъде надничаха любопитни очи. Но монахините в „Л’О Вив“, които приготвяха едни от най-вкусните ястия във Вечния град, умееха да осигуряват на най-знатните си клиенти дискретност, каквато нямаше другаде. Сред присъстващите беше и кардинал Зефирино Дела Джирардеска, заместник-председател на Папската библейска комисия — фиктивно отделен съвет, който се помещаваше в канцелариите на Светата конгрегация. Създадена през 1903 от Лъв XIII. Комисията вземаше решения по въпросите на книгоиздаването и упражняваше контрол върху писанията на учените католици. И тя се ръководеше от Ботичиари.

Сред останалите поканени бяха Жак-Бенин Деспро, председател на френската Папска комисия за Свещената археология, възпитаник на семинарията „Св. Сюлинс“ и бивш директор на Библейското училище в Ерусалим, кардинал Франсис Фрийдман, по-рано професор в НотрДам, а сега шеф на Папската комисия по история, епископ Джанджакомо Амендола, секретар на Конгрегацията за евангелизация на народите, монсиньор Тулио Мущети от Комисията за Източните църкви и двама полски кардинали. Сенкевич и Кочановски, от Държавния секретариат.