Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Сабатучи отправи към Делла Джирардеска един от най-убийствените си погледи.

— Мисля, че дори един бегъл прочит на превода на този документ не ще остави и най-малкото съмнение относно потенциалната му взривоопасност. Това само ще вдъхне увереност на привържениците на евреите, които се стремят да превърнат свещената история в полесражение за жалките си диспути. Говоря, разбира се, за онези учени за съжаление те не са малко, които твърдят, че Спасителя е бил само един еврейски учител, равин от Галилея, политически екстремист и есей. Всички тези бръщолевения се нуждаят от неоспоримо доказателство, за да разгласят теориите си в теологическите колежи в Европа и Америка. Дъхът ви ще секне, ако си представите споровете, които ще предизвикат. Ще направят всичко възможно, за да отпечатат книгите и монографиите си. Всеки посредствен журналист и недозрял библейски учен ще публикува книга по въпроса за писмото на Исус. Пазарът ще се наводни с евтини издания с меки корици като „Скандалът около ръкописа на Исус“ или „Скритото писмо на Исус“. Темата ще се превърне в индустрия. Евреите ще ни направят за смях. „Най-после — ще започнат да кудкудякат те — бяхте принудени да признаете, че скъпоценният ви Исус е бил обикновен човек като нас. Не Божи син, нито слово, превърнато в плът, или вторият в Светата Троица, а евреин, мечтател и бунтовник, чиято единствена цел в живота е била да разпространява и да съхранява Закона на Мойсей.“

Сабатучи смачка злобно цигарата си в стъкления пепелник пред себе си.

— Ако мислиш, че Църквата може да издържи на един такъв разкол, ти си най-големия глупак, който Курията е допускала в редиците си досега. Ръкописът е бомба със закъснител. Той може да взриви Църквата. Всеки ред от него заплашва устоите, на които се крепи вярата ни. Според мен трябва да вземем мерки той да бъде унищожен.

Настъпи продължително мълчание, което накрая бе нарушено от язвителния тих глас на Ботичиари.

— Благодаря, Пиерлуиджи. Както обикновено, ти не се страхуваш да наречеш нещата с истинските им имена. Всичко, което каза, е правилно. Единствената ти грешка е, че според теб имаме само един избор. Въпросът е изключително важен. Трябва да го обмислим сериозно. Необходимо е да се спрем на няколко аспекта, преди да вземем решение.

Той млъкна. Сабатучи не каза нищо. Дори той не се осмели да прекъсне председателя на Светата конгрегация. Ботичиари беше дребен на ръст. Кардиналската шапчица едва се крепеше на гладката му плешива глава. Приличаше на восъчна фигура. Нямаше косми на ръцете. Устните му бяха като от гума.

Нисичкият кардинал седеше спокойно на мястото си. Излъчваше безпрекословен авторитет, който се изпаряваше само в присъствието на папата. Но дори и тогава не изчезваше напълно, а леко отслабваше. Мнозина говореха, че Ботичиари ще бъде приемникът на Йоан-Павел II.

— Унищожаването на ръкописа е една от възможностите. Няма да е трудно да го заменим с друг и след време да заявим, че това е евангелието, написано от нашия Бог. Чечановски едва ли ще възрази. Той знае, че така би причинил повече вреда, отколкото добро. Мисля, че е достатъчно предан на Църквата, за да разбере какъв е дългът му в случая. Но трябва да се съобразим и с някои други хора. Със Щефан Розевич. С Карл фон Фройдигер. А и с онзи ирландски учен Гулд. Чечановски има документ, написан от ръката на Гулд, че ръкописът е автентичен по отношение на възраста и произхода.

Ботичиари се обърна към Делла Джирардеска.

— Зефирино, ти знаеш за Гулд. Чел си статиите му. Може ли да му се вярва?

Делла Джирардеска кимна.

— Джек Гулд е известен специалист в тази област. Не прибягва до прибързани хипотези. Светски хуманист, но работата му е внушителна. Хората ще му повярват.

— И, разбира се, е евреин.

— Отчасти. Майка му беше католичка.

На лицето на Ботичиари се изписа презрение.

— Няма значение. Евреите несъмнено ще го послушат. Трябва да намерим начин да се справим с мистър Гулд. Но първо искам да разгледаме другите възможности. Можем да изберем варианта на Чечановски. В замяна на политическото и финансово сътрудничество, което той търси, можем да настояваме да премести института си в Рим. По този начин Библейската комисия ще има пряк контрол върху ръкописа. Разбрах, че руснаците са съгласни да продадат остатъка от колекцията. Казаха ми, че професор Григоревич бил много отзивчив. Щом ръкописите пристигнат в Рим, ще назначим в института свои хора — надеждни учени католици, доказали своята лоялност и способни да предотвратят всякакви възможни дебати, като пускат малки откъси от ръкописите в последователност, определена от тях. Институтът ще погребе догадките в текста под планина от коментари и предположения. Другите материали ще бъдат достъпни за учените по света, а тяхната благодарност, че институтът ги е предпочел, ще отхвърли критиките, които ще се появят след публикациите. Трябва веднага да кажа обаче, че аз съм против това решение. Твърде много неща може да не станат така, както искаме. Подходът, който желая да ви препоръчам, е по-драстичен, но е по-вероятно да има успех. Одобрите ли го, още утре сутринта ще го представя на Негово Светейшество. Накратко казано, става дума за следното. Чечановски и хората му търсят подкрепата на Ватикана за постигането на определени политически цели. Предлагам да удовлетворим част от исканията им. В замяна те ще предадат ръкописа на Светия отец. Той ще се съхранява в архивите на Ватикана, където ще бъде неправилно описан в каталога, а след няколко години — напълно забравен.