Ан Макафри - Полетът на дракона

Лесса се отдалечи от останалите, за да подтисне безпокойството и да облекчи мъката си. Видя как Рамот се извива и се плъзва нагоре, за да се приземи на Върха. Щеше ли някой близък ден Лесса да види тези златни криле набраздени в червено и черно от Нишките? Щеше ли Рамот… да изчезне?

Не, нямаше. Поне не докато Лесса е жива.

Преди много време Ф’лар й беше казал, че тя трябва да се научи да вижда по-надалеч от тесните граници на Руатското Хранилище и личното отмъщение. И, както обикновено, беше прав. Като негова Стопанка на Уейра тя беше научила и още нещо — че животът е нещо повече от отглеждане на дракони и Пролетни Игри. Животът е опит да направиш нещо невъзможно — да успееш, или да умреш, знаейки, че си опитал!

Лесса разбра, че най-сетне тя е приела докрай своята роля: като Стопанка на Уейра и като другарка да помага на Ф’лар да се грижи за хората и събитията за много Обороти напред — да подсигури Перн срещу Нишките.

Лесса изпъчи рамене и вдигна високо глава.

Старият С’ган беше имал правото да опита.

Както и беше предсказал Ф’лар, атаката свърши късно следобед, и уморените дракони и ездачи бяха посрещнати от високото тръбене на Рамот от Върха.

След като Лесса се увери, че Ф’лар не е получил други наранявания, че тези на Ф’нор са повърхностни и че Манора е натоварила Килара със задачи в кухнята, тя се нае да организира грижата за ранените и покоя за натъжените.

Когато се спусна сумракът, над Уейра настана тежка тишина — тишината на умове и тела твърде уморени, или твърде измъчени от болка, за да могат да разговарят. Собствените думи на Лесса й звучаха като светотатство, докато тя съставяше списъка на ранените мъже и животни. Двадесет и осем ездачи или дракони бяха вън от строя за следващото сражение с Нишките. С’ган беше единственият фатален случай, но при Керун имаше още четири сериозно ранени дракона и седем тежко ранени мъже, някои от които щяха да са неспособни да действуват с месеци.

Лесса прекоси Чашата в посока леговището на Рамот, нежелаеща, но решена да предаде на Ф’лар тази смущаваща новина.

Тя очакваше да го намери в спалнята, но тя беше празна. Рамот вече спеше, докато Лесса премина покрай нея към Стаята на Съвета — също празна. Озадачена и малко разтревожена, Лесса почти пробяга пътя до Стаята на Записите, за да намери Ф’лар да се рови с измъчено лице в плесенясалите кожи.

— Какво правиш тук? — запита тя сърдито. — Трябва да спиш сега.

— И ти също — отвърна той, учуден.

— Помагах на Манора да се оправи с ранените…

— Всеки с работата си. — Но той се надигна от масата, разтривайки врата си и раздвижвайки раненото рамо, за да отпусне вцепенените мускули.

— Не можех да заспя, — призна той, — така че си помислих какви отговори мога да изровя от Записите.

— Още отговори? На какво? — извика Лесса, раздразнена от това. Като че ли Записите изобщо даваха някога отговор на каквото и да било. Очевидно огромната отговорност на защитата на Перн срещу Нишките почваше да дава отражението си върху Водача на Уейра. В края на краищата, налице беше и стресът от първата битка, да не говорим за изтощението да се пътува между времената, за да стигне до Нерат, изпреварвайки Нишките.

Ф’лар се усмихна и покани с жест Лесса да седне до него на стенната скамейка.

— Имам нужда от отговора на извънредно актуалния въпрос как един отслабен Уейр би могъл да се справи с бойните задачи на шест.

Лесса се помъчи да се противопостави на паниката, която се надигна като студена вълна отвътре в нея.

— Ами твоите времеви диаграми ще имат грижата за това — отговори тя внимателно. — Ще имаш възможността да запазиш силата ни в дракони докато новите четиридесет станат готови да се присъединят.

Ф’лар вдигна вежда подигравателно.

— Хайде да бъдем честни помежду си, Лесса.

— И преди е имало Дълги Интервали — възпротиви се тя. — И след като Перн е могъл да оцелее след тях, значи отново ще може.

— Преди винаги е имало шест Уейра. И около двадесет Оборота преди Червената Звезда да започне Преминаването си, кралиците са започвали да снасят огромни люпила. Всички кралици, не само една вярна златна Рамот. Ох, как само проклинам Йора! — Той се надигна и закрачи напред-назад, раздразнено бутвайки настрана кичур черна коса, който падаше над очите му.