Ан Макафри - Полетът на дракона

Някъде отляво изпищя дракон. Преди той да успее да разбере кое е животното, то вече се беше прехвърлило между. Ф’лар чуваше и други болезнени викове, не само от драконите, но и от хората. Той притисна с ръце ушите си и се концентрира върху сегашните момент и място, както го правеха драконите. Ще си спомня ли Мнемет тези пронизващи викове по-късно? На Ф’лар му се искаше да може да ги забрави веднага.

Той, Ф’лар, бронзовият ездач, внезапно се почувствува излишен. Драконите бяха тези, които водеха тази битка. Ти окуражаваш звяра си, успокояваш го, когато го опари Нишка, но зависиш от неговия инстинкт и бързина.

Течен огън се стрелна през бузата на Ф’лар. Към него се прибави парене като от киселина в рамото, и от устните му се откъсна изненадан вик на агония. Мнемет моментално се оказа в благодарното между. Драконовият ездач започна да удря бясно по Нишките и ги усети как се втвърдяват на острия студ на между и се отчупват. Отвратен, той тупна силно по още парещите рани. Отново във влажния въздух на Нерат болката сякаш отслабна. Мнемет измърка успокояващо и се спусна към парцалче, изригвайки огън.

Шокиран от факта, че беше мислил само за себе си, Ф’лар бързо разгледа рамото на дракона за белези от опарване.

Аз се дръпвам много бързо, увери го Мнемет и се плъзна настрани от опасно близко кълбо Нишки. Един кафяв дракон ги последва надолу и ги изгори до пепел.

Може би след мигове, а може би след стотици часове Ф’лар погледна надолу и с изненада видя осветеното от слънцето море. Нишките сега падаха безвредно в солените води. Нерат се простираше от дясната му страна, на изток, скалистият му връх извиваше в западна посока.

Всеки мускул на Ф’лар болеше от умора. В радостта от неистовата битка той беше забравил кървавите белези по бузата и рамото си. Сега, докато той и Мнемет се плъзгаха бавно, раните боляха и пареха.

Той издигна Мнемет нагоре, и след като достигнаха достатъчна височина, започнаха да планират. Не се виждаха падащи на земята Нишки. Под него драконите се подреждаха, на високо и току над земята, търсейки знаци за закопаване, внимавайки за внезапно накланящи се дървета или разбутана растителност.

— Обратно към Уейра — нареди той на Мнемет с тежка въздишка. Чу как бронзовият предава командата дори в момента, когато преминаха между. Беше толкова уморен, че дори не визуализира къде — още по-малко пък кога — отиват, надявайки се на инстинкта на Мнемет да го заведе у дома през пространството и времето.

Протегнала врат към Звездния камък на връх Бенден, Лесса наблюдаваше от скалния отвор, докато четирите ята не изчезнаха от погледа й.

Въздъхвайки дълбоко, за да подтисне вътрешните си страхове, тя хукна надолу по стъпалата към дъното на Чашата на Уейра. Тя забеляза, че някой пали огън до езерото, и че Манора разпределя нейните жени наоколо. Гласът й беше ясен и спокоен.

Старият С’ган беше строил младежите. Тя забеляза завистливите очи на най-новите драконови ездачи през прозорците на помещенията им. Те щяха да имат достатъчно време, за да яздят огнедишащи дракони. Още ги деляха Обороти от това, за което Ф’лар беше намекнал.

Тя сви рамене, когато се запъти към младежите, но се насили да им се усмихне. Предаде им заповедите за тях и ги изпрати да предупредят Хранилищата, предавайки бързо на всеки дракон да бъде сигурен, че ездачът му е дал ясна отправна точка. Хранилищата скоро щяха да забръмчат като разтревожени мравуняци.

Кант й предаде, че над Керун има Нишки, които падат на Керунската страна на залива Нерат. Той й предаде, че Ф’нор смята, че неговите две ята няма да са достатъчни, за да защитят поречието.

Лесса спря за момент, опитвайки се да прецени колко ята вече са излетели.

Ятото на К’нет все още е тук, информира я Рамот. На Върха.

Тя погледна нагоре и видя бронзовият Пиант да разперва криле в отговор. Предаде му да се прехвърли в Керун, близо до Нератския залив. Цялото ято се издигна покорно и изчезна.

Тя се обърна с въздишка да каже нещо на Манора, когато напорът на вятъра и отвратителното зловоние почти я премазаха. Въздухът над Уейра беше пълен с дракони. Тя беше готова да запита Пиант защо не е тръгнал към Керун, когато забеляза, че животните са много повече от К’нетовите двадесет.

Но ти изчезна преди малко, извика тя, когато видя туловището на Мнемет, невъзможно за сбъркване с когото и да било.