Ан Макафри - Полетът на дракона

Освен че притежаваше любовната страстност на зелен дракон, Килара имаше пъргав ум и беше амбициозна. От нея би излязла добра Стопанка на Уейра, така че Ф’лар беше възложил на Манора и Лесса да насадят тази идея в ума й. Като Стопанка на Уейра… на друг Уейр… силните й желания щяха да бъдат използувани за доброто на Перн. Тя не беше изучавала безмилостните уроци по сдържаност и търпение, през които беше минала Лесса, и нямаше нейния изврътлив ум. За щастие, тя изпитваше силно уважение към Лесса, и Ф’лар подозираше, че Лесса тайно насажда това чувство. В конкретния случай предпочиташе да се прави, че не го забелязва.

— Разкошно момченце — казваше Лесса.

Ф’лар отпи от клаха. Тя нямаше да може да го накара да потвърди каквато и да било отговорност.

След дълга пауза Лесса добави:

— Тя го е кръстила Т’кил.

Ф’лар подтисна усмивката си от неуспеха на Лесса да го накара да се издаде.

— Дискретно от нейна страна.

— Какво?

— Да — отговори Ф’лар вежливо. — Т’лар можеше да е объркващо, ако беше взела втората половина от името си като собствено. Т’кил, обаче, също сочи и бащата, и майката.

— Докато чаках Съвета да свърши — каза Лесса, след като си прочисти гърлото, — проверихме с Манора складовите пещери. Керваните с десятък, които Хранилищата бяха така добри да ни изпратят — гласът й беше остър — ще пристигнат до седмица. Скоро ще имаме хляб, годен за ядене — добави тя, правейки гримаса по посока на лепкавото сиво тесто, което се опитваше да преглътне заедно със сиренето.

— Приятна промяна — съгласи се Ф’лар.

Тя изчака малко.

— И Червената Звезда изпълни ли предписаното й от манускриптите?

Той кимна.

— И не бяха ли съмненията на Р’гул изгорени от просветляващия червен блясък?

— Ни най-малко — усмихна се Ф’лар, игнорирайки сарказъма й. — Ни най-малко, но вече няма да дава толкова гласност на критицизма си.

Тя преглътна бързо, за да може да продължи да говори.

— Направил си добре, че си пресякъл критицизма му — каза тя настоятелно, жестикулирайки с ножа като че ли го забива в нечие сърце. — Той никога няма да приеме ръководството ти доброволно.

— Имаме нужда от всеки бронзов ездач… а имаме само седем, знаеш това — напомни й той остро. — Р’гул е добър водач на ято. Той ще се успокои, когато Нишките започнат да падат. Просто има нужда от доказателство, за да изостави съмненията си.

— И Червената Звезда в Скалата на Окото не е доказателство? — Изразителните очи на Лесса се разшириха.

Вътрешно Ф’лар споделяше мнението на Лесса — че може би е по-добре да се отърве от свадливата упоритост на Р’гул. Но не можеше да се лиши от водач на ято. Не и когато се нуждаеше така силно от всеки ездач и дракон, както сега.

— Не му вярвам — добави тя мрачно и отпи от горещото питие. Сивите й очи бяха потъмнели над ръба на чашата. Както не ми вярва и на мен, мислеше си Ф’лар.

И, от една точка нататък, тя определено не му вярваше. Беше го демонстрирала открито, и, ако трябваше да бъде честен, не можеше да я обвинява за това. Тя не разбираше, че всяко действие на Ф’лар беше насочено към една цел… запазването и благополучието на драконите и жителите на Уейра, и оттам и запазването и благополучието на Перн. И за да постигне тази цел той имаше нужда от пълното й съдействие. Когато се обсъждаше работата с драконите в Уейра, тя подтискаше антипатията, която той знаеше, че тя изпитва към него. На събиранията тя го поддържаше от цяло сърце и убедително, но той винаги подозираше двоен смисъл в коментариите й и забелязваше преценяващ, подозрителен поглед в очите й. Той имаше нужда не само от нейната търпимост, но и от нейното съчувствие.

— Кажи ми — каза тя след дълго мълчание — преди Червената Звезда да бъде обрамчена от Скалата на Окото ли докосна слънцето Скалата на Пръста, или след това?

— Ако трябва да бъда честен, не съм напълно уверен, тъй като не го видях със собствените си очи… съвпадането трае само по няколко мига, но се предполага, че двете са едновременни.

Тя се намръщи горчиво.

— И за кого похаби момента? За Р’гул? Тя беше провокирана. Сърдитите й очи гледаха навсякъде, освен към него.

— Аз съм Водачът на Уейра — напомни й той кратко. Тя се държеше неразумно.

Лесса му хвърли дълъг, остър поглед, преди да привърши със закуската. Тя ядеше много малко, бързо и сръчно. В сравнение с Йора, тя за цял ден не изяждаше колкото едно болно дете. Но, разбира се, не беше възможно изобщо да се сравняват Йора и Лесса.