Ан Макафри - Полетът на дракона

Но драконовите ездачи никога не напускаха Уейра. Е, напускаха го, ако бяха достатъчно непредпазливи, за да изгубят драконите си, като оня Литол от Руатското Хранилище. Но как можеше той да напусне Уейра с дракон?

Какво искаше Ф’лар от него? Не му ли беше достатъчно, че е Водач на Уейра на мястото на Р’гул? Не беше ли гордостта му задоволена от това, че беше блъфирал пред Господарите на Перн така умело, че те разпуснаха армията си когато бяха напълно готови да смажат Уейра и драконовите ездачи? Нужно ли му е да доминира всеки драконов ездач, тяло и дух? Р’гул зачака недоверчиво.

— Аз не вярвам, че сме паразити — наруши мълчанието Ф’лар с мек, убеждаващ глас. — Нито пък анахронизъм. И преди е имало дълги Интервали. Червената Звезда не винаги минава достатъчно близко, за да пръсне Нишки над Перн. И затова гениалните ни предци са поставили Скалата на Окото и Скалата на Пръста както те са сега… да показват кога ще има Преминаване. И още нещо. — Лицето му помръкна. — Имало е и други случаи, когато драконите почти са измирали… и Перн с тях заради скептици като теб. — Ф’лар се усмихна и се отпусна лениво в стола си. — Предпочитам да не ме запомнят като скептик. А как да запомним теб, Р’гул?

В Стаята на Съвета цареше напрежение. Р’гул усети, че някой диша тежко, и разбра, че това е самият той. Погледна към неумолимото лице на младия Водач на Уейра и разбра, че заплахата не е блъф. Той трябваше или да се подчини на Ф’лар напълно, въпреки дълбоко вкорененото си несъгласие, или да напусне Уейра.

И къде можеше да отиде, освен в някой от другите Уейрове, изоставени от години? И — мислите на Р’гул бяха безмилостни — не беше ли това достатъчно доказателство за свършека на Нишките? Пет празни Уейра? Не, в името на Яйцето на Фарант, той щеше да използува същия тип хитрост, както Ф’лар, и щеше да изчака своето време. Когато цял Перн се обърне срещу този арогантен глупак, той, Р’гул, ще бъде тук, за да спаси каквото може от руините.

— Драконовият ездач си стои в Уейра — каза Р’гул с цялото достойнство, което му беше останало.

— И приема политиката на сегашния Водач на Уейра? — Тонът на Ф’лар подсказваше, че това е по-скоро заповед, отколкото въпрос.

Р’гул кимна късо, сякаш за да не даде лъжлива клетва. Ф’лар продължи да го гледа, и Р’гул се учуди дали този човек може да чете мислите му така, както го прави неговият дракон. Той се насили да отвърне с невинен поглед. Щеше да дойде и неговото време. И той щеше да чака.

Давайки си вид, че приема капитулацията, Ф’лар се изправи и бързо разпредели патрулите за деня.

— Т’бор, ти ще наблюдаваш времето. Хвърляй по едно око на керваните с десятъка. Имаш ли сутрешния рапорт?

— Времето е добро… над целите Телгар и Керун… макар и малко студено — каза Т’бор с крива усмивка. — Керваните с данъка обаче се движат по добри павирани пътища, така че трябва скоро да пристигнат. Очите му премигаха при представата за пиршеството, което щеше да се състои при пристигането на припасите — настроение, споделяно от всички, ако се съди по физиономиите около масата.

Ф’лар кимна.

— С’лан и Д’нол, вие трябва да продължите настойчиво Търсенето за подходящи момчета. Трябва да са още юноши, разбира се, но не подминавай никой, в когото подозираш поне малко талант. Добре е да намерим и да представим за Впечатването момчета, възпитани в традициите на Уейра. — Ф’лар се усмихна само с едната половина на лицето си. — Но нямаме достатъчно в Долните Пещери. И нашата потентност е понамаляла. Така или иначе, драконите израстват по-бързо, отколкото ездачите им. Трябва да имаме повечко млади мъже, когато се излюпят яйцата на Рамот. Обиколете южните Хранилища, Иста, Мерат, Форт и Южен Бол, където децата възмъжават по-рано. Може да използувате предлога, че инспектирате Хранилищата за зеленина, за да поговорите с момчетата. И вземете със себе си огнен камък и преминете по няколко пъти с пламък над височините, които не са били опалвани… е… с драконови години. Огнедишащият звяр впечатлява младите и събужда възхищение.

Ф’лар внимателно погледна Р’гул, за да види как бившият Водач на Уейра приема заповедите. Р’гул беше категоричен противник на това да се търсят повече кандидати извън Уейра. На първо място той беше изтъкнал довода, че в Долните Пещери има осемнадесет момчета, някои от тях твърде малки, наистина, но Р’гул беше убеден, че Рамот няма да снесе повече от дузината яйца, която винаги беше снасяла Неморт. На второ място, Р’гул продължаваше да настоява да не се предприемат действия, които биха могли да настроят Господарите срещу Уейра.