Ан Макафри - Полетът на дракона

Р’гул не протестира на глас, и Ф’лар продължи.

— К’нет, върни се към мините. Искам да се провери разположението на всяка една купчина огнен камък. Количествата — също. Р’гул, продължавай обучението на опознавателни точки с младите. Те трябва да са сигурни в насочването си. Ако се наложи да бъдат изпращани да пренасят съобщения или за снабдяване, може да се наложи да бъдат изпратени бързо, без време за излишни въпроси.

Ф’нор, Т’сум, — обърна се Ф’лар към собствените му кафяви ездачи, — вие днес ще сте чистачи. — Той се усмихна при вида на объркването им. — Ще започнете с Истенския Уейр. Разчистете Площадката на Излюпването и достатъчно леговища за двойно ято. И, Ф’нор, не оставяйте нито един Запис. Те си заслужава да бъдат пазени.

Това е всичко, драконови ездачи. Приятен полет. — С тези думи Ф’лар се надигна и тръгна от Стаята на Съвета към леговището на кралицата.

Рамот все още спеше. Бронята й блестеше — признак на здраве. Цветът й се беше задълбочил до оттенък на бронзово, сочейки напредналата й бременност. Докато той преминаваше покрай нея, върхът на дългата й опашка леко се размърда.

Напоследък всички дракони бяха неспокойни, помисли Ф’лар. Но когато разпитваше Мнемет, бронзовият дракон не можеше да даде обяснение. Събужда се и заспива отново, това е всичко. Ф’лар не можеше да зададе въпроса пряко, защото това щеше да провали целта му. Трябваше да се утешава (без особен успех) с мъгливото обяснение, че неспокойствието е някаква инстинктивна реакция.

Лесса я нямаше в спалнята. Липсваше и в банята. Ф’лар изпръхтя. Това момиче щеше да си смъкне кожата от постоянното къпане. Да, беше й омръзнало да живее мръсна в Руатското Хранилище, за да се прикрива, но къпане по два пъти на ден? Той вече започваше да се учудва дали това не е прикрита обида в неин стил лично към него. Ф’лар въздъхна. Това момиче. Никога ли нямаше да се обърне към него по свое собствено желание? Никога ли той нямаше да докосне тази нейна изкусно убягваща му вътрешна същност? Тя проявяваше повече топлина към полубрат му Ф’нор, дори към К’нет, най-младия от бронзовите ездачи, отколкото към него, който споделяше леглото й.

Той раздразнено дръпна завесата обратно на мястото й. Къде ли се беше измъкнала точно днес, когато за пръв път от седмици насам беше успял да изпрати всички ята навън от Уейра, специално за да може да я учи да преминава между?

Рамот скоро ще натежи твърде много от яйцата, за да е годна за такива действия. Той беше обещал на Стопанката, и смяташе да спази това обещание. Тя беше започнала да носи облеклото от уерова кожа като непрекъснато напомняне за неизпълнената дума. От случайни забележки, които тя беше изпуснала, той разбираше, че тя няма да чака още много дълго неговата помощ. А това тя да опита да го направи сама изобщо не го уреждаше.

Той отново пресече леговището на кралицата и погледна надолу по прохода, който водеше към Стаята на Записите. Тя често можеше да бъде намерена там да се рови в прашните кожи. И това беше още една тема, която изискваше скорошно разглеждане. Записите бяха остарели до степен да не могат да се разчитат. Странно, но по-ранните все още бяха в добро състояние и се четяха. Още едно забравено изкуство.

Това момиче! Той отметна гъстия си перчем назад в жест, който обикновено подсказваше, че той е ядосан или загрижен. Проходът беше мрачен, което значеше, че тя не може да е долу в Стаята на Записите.

— Мнемет — повика той мълчаливо бронзовия си дракон, топлещ се на слънцето на площадката пред леговището на кралицата, — какво прави това момиче?

Лесса, отвърна драконът, подчертавайки името на Стопанката с нарочна вежливост, разговаря с Манора. Облечена е за яздене, добави той след кратка пауза.

Ф’лар благодари на бронзовия саркастично и тръгна бързо надолу по прохода към изхода. На последния завой се блъсна силно в Лесса.

Не си ме питал къде е тя, отговори простичко Мнемет на вбесеното запитване на Ф’лар.

Лесса се олюля на петите си от силата на сблъскването. Хвърли поглед нагоре към него, устните й бяха свити от неудоволствие, очите й хвърляха мълнии.

— Защо не ми даде възможност да видя Червената Звезда през Скалата на Окото? — запита тя с нисък, ядосан глас.

Ф’лар подръпна косата си. Лесса в най-лошото си настроение допълваше идеално списъка на сутрешните му проблеми.

— На върха имаше прекалено много желаещи да я видят — отвърна той, твърдо решен да не й позволи да го ядоса днес. — Пък и ти вече вярваш.