Гордън Томас - Тайната история на Мосад

Тези въпроси бяха задавани през годините в тесен кръг в различните разузнавателни служби, но отговорите бяха грижливо пазени, както и истината за пълните размери на трагедията. Защо Мосад беше изпратил един от своите катци в Лондон на север до Локърби часове след взривяването на самолета на „Пан Ам“?

До момента Мосад беше запазила в тайна цялата информация за взривения самолет, с която разполагаше. Има източници, които не желаят имената им да бъдат назовавани, тъй като животът им може да бъде подложен на опасност, и които твърдят, че Мосад пази грижливо информацията си като коз, в случай че Вашингтон увеличи натиска си върху Мосад да прекрати дейността си в Съединените щати.

Има още един инцидент, който може да се окаже също толкова неудобен за американското разузнаване. Той засяга смъртта на Амирам Нир — любителя на трилъри с Джеймс Бонд, който замени Давид Кимше като основна фигура в аферата „Ирангейт“.

Амирам Нир беше идеалният кандидат за поста съветник по въпросите на борбата с тероризма на министър-председателя Шимон Перес. Изобретателен, любознателен, алчен, хитър и безмилостен, Нир притежаваше вулгарен чар, разпуснатост, цинизъм и способността да прави неочаквани ходове, да нарушава правилата и да пренебрегва установената практика да не се смесват факти и измислици. Може би защото някога беше работил като журналист.

Познанията си за разузнаването беше получил като репортер в израелската телевизия, а след това и в най-големия всекидневник в страната „Йедиот Ахронот“, собственост на фамилията Мойсей, от която бе съпругата му. Издателската империя представляваше всичко онова, което Робърт Максуел никога не беше успял да постигне — символ на уважение и финансова сигурност. Към служителите прилагаха старата максима — справедливо заплащане на упорития труд. Женитбата на Нир го направи не само съпруг на една от най-богатите жени в Израел, но му осигури и свободен достъп до най-високите етажи на политиката в страната.

Въпреки това, когато през 1984 година Перес го назначи на един от най-влиятелните и секретни постове — съветник на премиера по борбата с тероризма, обществото бе изненадано.

Нир беше на тридесет и четири години и единственият му опит в разузнавателната сфера идваше от кратък курс към ИДФ. Дори и приятелите му бяха единодушни, че за новия му пост суровият външен вид не е достатъчен.

Шефът на Мосад Наум Адмон беше първият, реагирал на назначението на Нир — той дори промени структурата на Комисията на ръководителите на служби, за да не може Нир да участва в дебатите. Това не притесни Нир и първите няколко седмици той побърза да се запознае с цялата документация, до която имаше достъп. Веднага съсредоточи вниманието си върху все още продължаващата операция „оръжие за Иран“. Усетил възможността да докаже себе си, Нир убеди Перес да поеме ролята на Давид Кимше. Освен с неуморимия си наставник Ари Бен Менаше Нир работеше още и с Оливър Норт.

Скоро Нир и Норт станаха неразделни и заедно поеха на работни обиколки из цял свят. По време на своите пътувания те съставиха план как да реализират със зашеметяващ успех сделката „оръжия — заложници“. Възнамеряваха да заминат за Техеран, за да се срещнат с иранския лидер и да преговарят за освобождаване на заложниците.

На 25 май 1986 година под прикритието на техници, наети от националния превозвач на Ирландия „Еър Лингъс“, Нир и Норт отлетяха от Тел Авив за Техеран с израелски самолет с изрисувана детелина. На борда на самолета имаше деветдесет и седем ракети ТОУ и набор от резервни части за ракети „Хоук“. Нир пътуваше с фалшив американски паспорт, осигурен му от Норт.

Норт като вярващ евангелист беше убедил президента Рейгън да напише посвещение на една Библия, която носеха като подарък за ревностния мюсюлманин аятолах Рафсанджани. За домакините носеше още шоколадова торта и комплект пистолети „Колт“. Всичко това напомняше удивително много онези отдавна отминали времена, когато търговците разменяха стоки с индианците срещу земя в Манхатън.

Мосад разбра за мисията едва когато самолетът навлезе във въздушното пространство на Иран. Реакцията на Наум Адмон беше окачествена като „нажежен до бяло гняв“.

За щастие иранците върнаха неканените гости и използваха мисията им като повод за яростна пропаганда срещу Съединените щати. Рейгън побесня. В Тел Авив Адмон нарече Нир „каубой“. Въпреки всичко Нир успял да запази поста си в правителството още десет месеца, когато изстрелите из засада от разузнавателната общност преминаха в картечен огън от настоявания да бъде отстранен. През тези месеци през бюрото му минаха случаите на Хиндави, Вануну и Соуан, но всичките му предложения за разрешаването им бяха отхвърляни с ледено пренебрежение от Мосад.