Джоуел Байнерман, издателят на израелския дайджест за разузнаване и политика, пише: „Една млада жена заявила, че Кручет е там. Когато отишла да го доведе, на вратата се появила друга жена и казала на журналиста, че Кручет не е там и че никога не е чувала това име. Тя твърдяла, че присъствието на Стантън в чесната е чисто съвпадение и че тя няма никаква връзка с «израелците». Тя отказала да съобщи името си и споменала единствено, че е в Мексико като туристка от Аржентина.“
Стантън заплете загадката още повече. Според израелския журналист Ран Еделист през 1997 година Стантън заявила пред следователите на катастрофата: „Докато била още в шок, тя видяла Амирам Нир на няколко метра встрани да й маха и да я успокоява с нормален глас: «Всичко ще бъде наред. Вече ни идват на помощ!» През следващите няколко дни тя на два пъти се убедила, че Нир е жив.“
Тялото на Нир бе върнато в Израел за погребение. Над хиляда опечалени присъстваха на траурната церемония, в своето надгробно слово министърът на отбраната Ицхак Рабин говори за „мисиите на Нир из непознати места в изпълнение на секретни задачи и дълбоко заключените в сърцето му тайни“.
Дали Амирам Нир не е бил убит, за да не разкрие никога тези тайни? Дали тялото в ковчега е било наистина на Нир? Или е бил убит преди катастрофата? Ако е така, кой го е извършил? В Тел Авив и Вашингтон тези въпроси все още се посрещат с гробно мълчание.
Два дни след катастрофата Ари Бен Менаше излезе от една пощенска станция в центъра на Сантяго, Чили. Придружаваха го двама бодигардове, чието присъствие смяташе за наложително. Ето какво разказва той за случилото се: „Прозорецът, покрай който минавах, се разби на парчета. После нещо се заби в металното, направено по поръчка дипломатическо куфарче, което носех в ръка. С двамата бодигардове веднага залегнахме на земята, дадохме си сметка, че някой стреля по нас.“
Стантън също смяташе, че животът й е в опасност. Според Еделист неговите информатори от разузнаването му казали, че „тя се е превърнала в отшелник, претърпяла е пластична операция и е променила коренно външния си вид“.
След този случай Мосад затвърди мнението си, че ЦРУ е отговорно за убийството на Нир. Според Ари Бен Менаше „израелското разузнаване винаги е твърдяло, че става дума за много добре изпипана операция на ЦРУ. Смъртта на Нир сложи край на притесненията на Рейгън и Буш по време на процеса срещу Оливър Норт.“
В подкрепа на тази теория се изказа и един командир от Военноморските сили на Съединените щати, придружавал Нир по време на посещението му като търговец на плодове в Техеран с цел освобождаване на заложниците в Бейрут. Историята, разказана от командира, се въртеше около твърдението му, че на 29 юли 1986 година Нир се е срещал с Джордж Буш, по онова време вицепрезидент, в хотел „Цар Давид“ в Ерусалим, за да го осведоми за продължаващата търговия с американски оръжия през Израел за Иран. Според писателя Джоуел Байнерман: „Нир записал тайно разговора. Този запис му осигурявал доказателството, свързващо Буш със сделката «оръжие — заложници». На срещата присъствали още Макий и Ганън, които по-късно намерили смъртта си в злополучния самолет на «Пан Ам» над Локърби.“
Джоуел Байнерман описва едно посещение на същия този командир в щабквартирата на ЦРУ в Ленгли, където се срещнал с Оливър Норт няколко месеца преди началото на процеса срещу полковника. По думите на Байнерман командирът запитал Норт: „Какво се е случило с Нир?“ Норт му отговорил, че Нир е бил убит, тъй като е заплашвал да направи публично достояние записа от срещата в Ерусалим.
Въпросите на някои журналисти, опитвали се да разговарят с Норт по този въпрос, били отклонявани. Помощниците на Буш бяха възприели през годините следната тактика — всичко, което бившият президент на Съединените щати има да каже за Ирангейт, вече е казано.
В края на юли 1991 година домът на вдовицата на Нир Джуди беше ограбен. Крадците взели единствено записите и документите му. Полицията заяви, че влизането с взлом е извършено „изключително професионално“. Според Джуди Нир откраднатите материали са съдържали „информация, която би могла да бъде използвана срещу определени хора“. Ала тя отказа да назове кои са те. Материалите така и не бяха открити. Все още няма отговор на въпроса кой ги е откраднал.
Следващите четири години Шабтай Шавит продължи да ръководи Мосад, като правеше всичко възможно името на службата да не попада на първите страници на вестниците. Опита се също да извади тайната служба от полезрението на „създателите на митове“, докато тя продължаваше да се домогва до всякакъв род информация.
Читать дальше