Джон Толкин - Приключенията на Том Бомбадил

Злато не крада, бира, вино не пия,
месо пък дори и не кускам;
но хората портите яростно бият,
дочуят ли моите нозе да се спускат.
О, само да бяха по-чистички те,
а дланите нежни и меки!
Но знам аз — от захар е мойто сърце,
а моите погачи са радост за всеки.

Но, да, аз реших, няма вечно да страдам!
На път ще поема да диря другар;
ще бродя, ще скитам в поля и дъбрави,
из цялото Графство — макар да съм стар.“
На път той пое и вървя до зори,
обут със ботуши дебели;
пристигна в Дълбалник 21 21 Става въпрос за Голям Дълбалник, главния град на Западната околия на Графството, прочут със своя Дом на матомите и други забележителности. — Бел.прев. по първи петли,
когато разбуждат се лелите.

Огледа се тролът, насреща му — хоп! —
самата госпожа Лобелия 22 22 Госпожа Лобелия, Кмета, Пери и останалите герои на тази хумористична поема, написана от Сам Майтапер, най-вероятно са реални персонажи, населявали Голям Дълбалник. Вж. ВП, т. II, с. 581, — Бел.прев.
с чадърче, с торбичка, пристъпва — троп-троп.
В усмивка потъна той целия:
„Добрутро, мадам, че и добър ви ден!
Надявам се днес сте добре?“
Тя сепна се, хвърли чадър изумен,
и ревна кат също дете.

Наблизо минаваше стария Кмет 23 23 Уил Белоног. — Бел.прев. ;
когато викът й дочу,
той хвърли се мигом към близкия плет,
треперещ и блед като чул.
Самотният трол се засегна тогаз,
„Не бягайте“, рече с добро,
Лобелия даже не чу го. Завчас
се пъхна под свойто легло.

Запъти се тролът да види пазара,
надзърна в сергии и щандове;
щом гъските мярнаха мутрата стара,
прехвръкнаха чак до площада те.
Разсипа си бирата Фермера Стръж,
Месаря Бил ножа извади,
подви си опашката кучето Дръж
и хукна да се спасява.

Отчаян, разплака се Стария трол,
край Тъмните дупки 24 24 Затвора в Голям Дълбалник. — Бел.прев. полегна,
а Пери примъкна до него стол и тихичко там си приседна.
„Защо са тез сълзи, грамадно кълбо?
Нима искаш вътре да влезнеш?“
И леко го плесна във тъжно чело,
та в устни усмивка да слезне.

„О, Пери, момчето ми, тролът зави,
намерих те най-сетне, друже!
Ела ти със мен във дома ми красив
на чай и сладкиши заслужени.“
И скочи тогава, готов да върви,
и „Хайде, да бързаме!“, рече.
А Пери нави се и тръгна дори
и цяла нощ радост беше.

Бисквитки, сметана, че даже и тост,
и сладко със вкусни милинки —
от всичко опита любезният гост,
натъпка се като за тримка.
На огъня леко припява котле
и къкри кафяво гърненце,
а Пери си хапва и пийва добре
като послушно и здраво детенце.

Когато му стигна до гърлото чак,
полегнаха да си починат,
след малко обади се тролът пак:
„Започвам да точа аз блини.
Погачи ще меся с овес, ечемик —
с мерак ще те уча на всичко.
И ти ще научиш тоз сложен език —
че тъй се печелят парички.“

Попитаха: „Где се загуби така?“
Той рече: „На чай бях поканен,
погача си хапнах, бисквитки. Сега
се чувствам напълно наяден.“
Отново въпрос: „И къде бе това?
Във Графството? Може би в Брее?“
Но Пери изгледа ги тъжно сега:
„Това не издавам на всеки.“

„Видях где е бил, рече Джак Всичко-знам,
съзрях го на път да поема
на Стария трол на гърба и оттам
комай към Далечното взел е.“
Тогаз всички хобита в паника съща
се втурнаха кой както може,
вървяха, дордето не зърнаха къща
на хълма най-кротко положена.

На Стария трол по вратата заблъскаха,
завикаха заедно всичките:
„Погачи, о, молим те, вкусни и лъскави,
за нас да омесиш ти искаме!“
„Вървете си всички, той силно извика,
не помня аз вас да съм канил.
В четвъртък е ден за погачи и пити,
и то за другари отбрани.

Вървете си вкъщи! Тук грешка е станала.
Домът ми е малък за всички;
бисквитите, сладкото, даже сметаната —
излапа ги той до трошичка!
А вази Лобелия, Кмете и Джак
не искам дори да поглеждам.
Изчезвайте! Зная аз кой ми е враг!
Единствено с Пери се срещам!“

А нашият Пери така напълня
от вкусни сладкиши, погачи;
едвам във сюртука си се побра
и май все по-трудно крачи.
Но всеки четвъртък отива на чай,
присяда полека на пода,
а Старият трол е отслабнал комай,
откакто е Пери тъй объл.

И както се пее във старата песен
от Пери излезе преславен хлебар;
от Брее та чак до Морето наесен
понесе се името му и на сладкар;
при все че не слагаше в своите теста
тъй щедро масло и сметана,
с каквито във всеки четвъртък сега
го черпеше тролът засмяно.