Родърик Торп - Умирай трудно

Истинският убиец беше хомосексуалист, неспособен да се приеме такъв, какъвто е, озверен от самоненавист. С жертвата — съквартиранта на Тесла, Теди Лийкман, се запознал случайно в някакъв хомо-бар. В апартамента на Лийкман, в отсъствието на злощастния Тесла, който бил излязъл някъде, положението станало неудържимо за убиеца.

Той налагал Теди Лийкман с юмруци до смърт, накрая разбил черепа му с някакъв керамичен предмет, но при боричкането Лийкман се вкопчил във врата му и съдрал късчета кожа под ноктите си. Решението, което убиецът налучкал, бликнало от дълбините на душата му. Той отрязал пръстите на Лийкман и за да заблуди полицията, отрязал и пениса му. Номерът мина, защото никой не беше допуснал дори за миг, че осакатяването е нещо друго, а не действие на човек, който изтръгва омразата от себе си.

Като акт на самосъхранение обезобразяването за унищожаване на доказателствата в крайна сметка не беше довело до нищо. Шест години по-късно убиецът се бе самоубил.

Но не преди да остави неопровержими доказателства за най-голямата измама от времето на Бос Туийд 3 3 Герой от литературата на XIX в., символ на корумпираност и пренебрежение към закона. Б. пр. .

Най-много изстрада вдовицата на убиеца. Дете на улицата, тя искаше да се каже истината — съзираше връзката между тайните терзания на покойния си мъж и замогването на цяла рота бизнесмени около него. Тя искаше хората да видят как подобно ограбване утежнява бремето на бедните.

Нищо подобно не се случи. Всички конспиратори успяха да се изпокрият в миши дупки и да отърват затвора. Вместо да пишат за мошеничествата в жилищното строителство, вестниците се обърнаха към стария случай. Военният рекорд на Лийланд и прочие, и прочие. Когато в един скандалджийски „чаршаф“ бе изразено предположението, че между детектива и клиентката има роман, Норма се премести в Сан Франсиско. Минаха години, преди Лийланд да я види отново.

Объркването на Лийланд относно „Ламбърт“ и „Линдбърг“ имаше своите корени в онези времена, тъй като той се чувстваше неуютно в ролята, която журналистите му бяха приписали. „Късметлията Линди“, неведнъж се бе наричал в отчаянието си. И той като убиеца, който му се бе изплъзнал, живееше двойствен живот и се залъгваше, че има някакъв смисъл. Бракът му се разпадаше — и, разбира се, той изобщо не бе разгадал своя голям случай, макар че разбра това доста по-късно.

Какво му минава през ума на човек…? Абсолютно нищо — в такива мигове ум и тяло са едно и също. Но там, мислеше си Лийланд, там, в това абсолютно нищо, се крие загадката на историята.

Прогнозата за времето се оказа неточна. Облачната пелена се стелеше по целия път до Скалистите планини и сега, когато слънцето потъваше между възвишенията, безкрайният бухнал килим отдолу беше придобил цвета на плочник. Боингът летеше на височина 11–12 хиляди метра и Скалистите планини приличаха на покрит със сняг архипелаг, хвърлил котва във фантастично, неоткрито море.

Лийланд все още обичаше да лети — и за щастие прекарваше във въздуха повече време от когато и да било. Едва ли щеше да живее толкова дълго, че да отиде и в космоса, но понякога се чудеше колко високо ли ще стигне, преди да умре. В потайните кътчета на съзнанието му се гушеше желанието да направи една разходка до Европа чисто и просто за да лети на „Кон-корд“. Старият му другар, летецът Били Гибс от Юри-ка, не бешевлизал в самолет вече трийсет години. Лийланд го беше наблюдавал как върти тоно 5 5 Тоно (ав.) — въздушна акробатична фигура, „свредел“ по хоризонтала. Б. пр. над Ламанша и крещи като дивак; но щом войната свърши, Били Гибс изтри летенето от съзнанието си завинаги. У Шекспир имаше нещо за причината, която не е в звездите, а в нас. Отминалото време бе изяснило едно — всичко, което правим, всичко, което се случва с нас, извира от подтици, които повечето хора дори не могат да почувстват, камо ли да проумеят.

След суетнята на вечерята той се поразтъпка до кухнята, да се запознае по-отблизо с Кати Лоуган. След като бе сервирала на цял един пълен самолет, тя изглеждаше капнала.

— Благодаря за помощта.

— Здравейте. Аспирините свършиха ли работа?

— О, да. Надявам се, че правите и пластични операции.

Тя се взря във веждата му.

— Да, не е много елегантно.

— Как ме открихте на летището?

— Нали сте ченге? Обадиха се за вас от летището. Полицаят ми каза, че сте наранен, но всъщност тръгнах да търся човека с пищова. Беше тест.