Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

— З-здрасти! — успя да каже на англически тя, като преодоля треперенето, предизвикано от отслабващия гийр. Наум прокле инстинктивните реакции, които при сблъсък правеха тимбримите опасни същества, но и съкращаваха живота им и често ги поставяха в затруднено положение в изискана компания.

Съществото над главата й я гледаше. Стоеше на два крака, на кръста имаше пояс с някакви сечива, но не се виждаше хубаво в ярката синкава светлина на гартското слънце. И все пак Атаклена можеше да каже, че съществото е прекалено голямо за шимпанзе.

То не реагира. Всъщност създанието просто гледаше надолу към нея.

От раса клиент млада като неошимпанзетата, не можеше да се очаква да е особено интелигентна. Атаклена примижа срещу тъмната космата фигура и бавно произнесе на англически:

— Трябва да съобщя за спешен случай. Едно човешко същество е ранено недалеч оттук. Има нужда от незабавна помощ. Моля те, заведи ме при някакви хора. — Атаклена очакваше незабавен отговор, но създанието само пристъпи от крак на крак и продължи да я гледа.

Възможно ли бе да се е сблъскала с особено тъпо шимпанзе? Или пък с някакъв мутант? Сред новите раси клиенти се наблюдаваше голяма вариативност, понякога включваща опасни регресии — доказателство беше онова, което се бе случило с буруралите на Гарт.

Атаклена протегна сетивата си. Короната й се сгърчи от изненада!

Съществото беше предразумно! Повърхностната прилика — козината и дългите ръце — я бе заблудила. Това не беше никакъв шим!

Не беше за чудене, че не й отговаряше. То все още нямаше патрон, който да го научи да говори! Потенциалът се вълнуваше и трептеше. Тя го усещаше точно под повърхността.

Зачуди се какво ли може да каже на една предразумна форма на живот. Погледна го по-внимателно. Връхчетата на тъмните косми на съществото блестяха на слънцето. Късите извити крака носеха масивно тяло, завършващо с огромна глава, стеснена в горната част. Огромните му рамене се сливаха с нея, без да се забелязва шия.

Атаклена си спомни прочутия разказ на Ма’чуталил за космическия ловец, срещнал в горите далеч от колониалното селище дете, отгледано от диви маймуноподобни. Когато заловил яростното, ръмжащо малко създание в мрежите си, ловецът излъчил опростен вариант на ш’ха’куон, огледалото на душата.

Атаклена оформи глифа на съпреживяване, доколкото можеше да си го спомни.

ПОГЛЕДНИ В МЕН — ОБРАЗ НА ИСТИНСКОТО ТИ АЗ

Съществото се изпъна, отстъпи и изсумтя.

Отначало тя си помисли, че реагира на глифа й. После осъзна, че някакъв шум нарушава колебливата връзка. Предразумният изсумтя пак, обърна се, заподскача от камък на камък и изчезна.

Атаклена се затича след него, но напразно — след секунди загуби следата. Въздъхна и пое на изток, където според Робърт се намираше земянитският център „Хаулетс“. В края на краищата по-важно беше да намери помощ.

И след малко почти се сблъска със спасителната група.

— Съжаляваме, че ви уплашихме, госпожо — навъсено каза водачът на групата. Гласът му беше нещо средно между ръмжене и квакане на езеро, пълно с жаби. — Един събирач на шейшен ни каза, че видял някакъв катастрофирал кораб, затова пратихме две спасителни групи. Не сте ли виждали някакъв космически кораб да пада?

Атаклена още трепереше от проклетата свръхреакция. Сигурно беше изглеждала ужасяващо през първите секунди — изненадата бе предизвикала нова бясна реакция на промяна. Клетите създания сто на сто се бяха стреснали.

— Не, не съм — бавно и внимателно отвърна Атаклена, за да не кара дребните клиенти да се напрягат. — Но трябва да ви съобщя за друг спешен случай. Приятелят ми — човешко същество — е зле. Ръката му е счупена и вероятно е започнало инфектиране. Трябва да говоря с представител на властите, за да го евакуират.

Водачът на шимите беше малко по-висок от средния ръст — почти метър и половина. Подобно на другите, той носеше шорти, пояс за инструменти и лека раница. Усмивката му разкриваше внушителна редица жълтеникави зъби.

— Аз имам достатъчна власт за това. Казвам се Бенджамин, госпожо… госпожице?…

— Атаклена. Госпожица. Спътникът ми се казва Робърт Онийгъл. Той е син на планетарния координатор.

Очите на Бенджамин се разшириха.

— Разбирам. Е, госпожице Атак… е, госпожице… сигурно вече сте чули, че Гарт е обкръжен от флота крайцери на И-тита. Поради извънредното положение не можем да използваме самолети, ако имаме друга възможност. Моите хора са екипирани да помогнат на човек с нараняванията, които описахте. Ако ни заведете при господин Онийгъл, ще можем да се погрижим за него.