Уилбър Смит - Мусон

— Слушам, капитане.

— После ще съставим списък на припасите и започваме да го стягаме за път.

— Слушам, капитане.

— Ако ви остане свободно време, посръчкайте мастър Грийн и момчетата му, та да си свършат работата, преди да ни е затрупал снегът.

Следобед от североизток долетя гаден ветрец, който накара хората по откритите палуби да се свият в палтата си.

— В такива вечери си мисля, че топлите южни ветрове нашепват името ми — усмихна се Хал и се сбогува.

Големият Дениъл също се ухили:

— Почти усещам мириса на горещ африкански пясък, носен от мусона 21 21 Мусон — постоянен поток огромни въздушни маси, характерен за умерените и тропически ширини, който променя посоката си два пъти в годината, заедно със смяната на сезоните. .

Беше доста след мръкване, когато каретата затрополи по калдъръма в двора на „Плуга“, но и тримата сина на Хал изтичаха от светлата и отоплена трапезария, за да го посрещнат. Последваха го като опашка.

Хал викна на стопанина, да му донесе кана греяно вино, после свали палтото си и седна на стол с висока облегалка, за да види тържествената момчешка редица пред себе си.

— На какво дължа честта, уважаеми господа? — Хал си сложи сериозна маска, за да подхожда на техните физиономии. Две глави се извърнаха към Том, неоспоримия им предводител.

— Опитахме да се запишем за плаването при Големия Дениъл — отвърна Том, — но той ни прати при теб.

— Какво звание и опит имате? — подразни ги Хал.

— Нямаме никакви, но от все сърце искаме да се научим — призна Том.

— Това е достатъчно за Том и Гай. Ще ви назнача за капитанска прислуга с по една гвинея месечно. — Лицата им грейнаха като осветени от слънце, но Хал бързо продължи:

— Дориан обаче, е все още много малък. Трябва да остане в Хай Уийлд.

Настъпи ужасяваща тишина и близнаците се обърнаха посърнали към Дориан. Той се бореше със сълзите и едва успя да ги преглътне.

— Кой ще се грижи за мен, когато Гай и Том ги няма?

— Брат ти Уилям ще бъде господар на Хай Уийлд, докато аз съм в морето, а мастър Уолш ще следи за уроците ти.

— Уилям ме мрази! — каза тихо Дориан с разтреперан глас.

— Много си взискателен към него. Той е строг, но те обича.

— Той се опита да ме убие — отвърна Дориан — и ако ти не си там, отново ще се опита. Мастър Уолш няма да може да го спре.

Хал започна да клати глава, но после ясно си представи изражението на Уилям, когато бе хванал детето за шията. За първи път проумя убийствената истина, че нелепото твърдение на Дориан не е толкова неправдоподобно.

— Ще трябва и аз да остана, за да се грижа за Дориан — наруши тишината Том, пребледнял и посърнал.

Хал разбираше, какво означава това предложение за него. Целият живот на Том се въртеше около плаването по море, а сега беше готов да се откаже. Тази всеотдайност порази Хал право в сърцето.

— Ако не щеш да останеш в Хай Уийлд, Дориан, можеш да отидеш при вуйчо си Джон в Кентърбъри. Той е брат на майка ти и те обича почти колкото мен.

— Ако наистина ме обичаш татко, няма да ме изоставиш. По-скоро ще се дам на брат си Уилям да ме убие, отколкото да понеса това — каза Дориан с решителност и убеденост, необичайни за неговата възраст. Хал не бе очаквал такава твърда позиция.

— Том е прав — подкрепи ги и Гай. — Не можем да изоставим Дориан. Никой от двама ни. Том и аз ще трябва да останем.

Застъпничеството на Гай повече от всичко разколеба Хал. Той много рядко заемаше твърда позиция, но направеше ли го веднъж, нищо не бе в състояние да го разубеди.

Хал ги гледаше свъсен, а мисълта му летеше. Можеше ли да вземе едно дете на плаване, което с положителност щеше да бъде свързано със сериозни опасности? После погледна близнаците. Спомни си, че когато собствената му майка почина, баща му го взе на плаване и той беше тогава на… колко? Може би около година по-голям, от Дориан. Решителността му се разколеба.

После си представи, какви опасности ги дебнеха. Видя прекрасното телце на Дориан, разкъсано от шрапнелите на гюле. Представи си корабокрушение и удавеното дете, изхвърлено на някой пустинен и див африкански бряг, за да бъде разкъсано от хиени. Погледна златистата главица, така невинна и красива, като онази на носа на кораба. Отново думите на отказ се надигнаха към устните му, но в този момент Том прегърна раменете на братчето си. В жеста нямаше показност, а кротко достойнство, любов и чувство за дълг и Хал усети как думите умират в устата му. Той тихо въздъхна.