Уилбър Смит - Мусон

— Дай си ми го! — примоли се тя. — Моля те, не го удряй повече!

Заин го бе хванал за кожата на врата.

— Ела си го вземи, преди да съм го убил, това мръсно животно!

Внезапно Джини се извъртя и впи зъби в китката на Заин. Той нададе вой на изненада и болка, вдигна маймунката над главата си и я запрати в резервоара. Животинчето изчезна във водата, после отново се показа и доплува до ръба. Заин вдигна кървящата си ръка и я заразглежда. После нездравият цвят на лицето му стана тъмночервен от ярост.

— Ухапа ме! Виж кръвта! — Изтича до резервоара, замахна с кола и потопи главата на маймунката. Щом се показа, той отново я удари, като надаваше викове на садистична наслада:

— А да видим сега, дали може да плува!

Ясмини се откъсна от хватката на Абубакър и метна мъничкото си телце върху гърба на Заин. Заудря главата и раменете му с писъци. Заин продължаваше да ликува, без да й обръща каквото и да било внимание. Продължаваше да дави Джини, като отново и отново я натискаше под водата.

Маймунката бързо губеше сили, кихаше вода през носа си, а мократа й козина бе прилепнала по черепа. Силите и въздуха не й стигаха вече, за да пищи, но гласът на Ясмини се извиси по-силен и остър:

— Остави го! Мразя те! Остави бебчето ми!

Дориан взе с един скок последните стъпала и спря. Трябваше му само един миг, за да разбере какво става. Беше го овладяла дива паника при мисълта, че ще види Ясмини ранена или умираща, но сега страхът отстъпи място на студена ярост при вида на онова, което правеха с нея и Джини двете големи момчета. Хвърли се към тях.

Абубакър го забеляза и се извърна към него. Вдигна бамбуковия кол, за да го стовари върху главата му, но Дориан отскочи и блъсна противника си с рамо по средата на гърдите, като го принуди да се олюлее назад. Абубакър се блъсна в парапета на площадката и изпусна кола. После побягна към стълбите и изчезна надолу.

Единствената мисъл на Дориан бе, да се справи със Заин и да спаси Ясмини. Полетя към него. Заин замахна с кола, но движенията му бяха затруднени от яхналата гърба му Ясмини. Дориан хвана кола с две ръце. Двамата се завъртяха в кръг, като всеки буташе и теглеше бамбуковия кол.

— Вземи Джини! — викна Дориан и Ясмини послушно скочи от гърба на Заин, за да изтича към резервоара. Пресегна се навътре и хвана маймунката, която цапаше немощно във водата. Измъкна я мокра и капеща, кихаща и кашляща вода през носа и устата. Притисна Джини към гърдите си и клекна край резервоара, като се мъчеше да избегне двете борещи се момчета.

Заин бе по-тежък от Дориан и с два инча по-висок. В това премерване на груба сила надмощието му започваше да се усеща.

— Сега ще те удавя като маймуната, неверник такъв с дяволски очи — закани се той и дръпна кола с всички сили.

В яростта си Дориан бе забравил всичко, на което го бе учил Том, но при тая обида самообладанието му се върна и той позволи на Заин да го дръпне към себе си. Пусна кола и сви десния юмрук. Размени крака, за да застане по-стабилно. „Използвай инерцията на тялото и размаха на раменете! Цели се в носа!“, спомни си той наставленията на Том.

Дориан нанесе удара със заякнали от езда и плуване ръка и рамене. Уцели Заин точно в носа, който се скапа като презряла слива в тъмночервена каша. Заин пусна бамбуковия кол и хвана с две ръце удареното място. Очите му се насълзиха от болка, а между пръстите, на белите плочи прокапа кръв.

Дориан се готвеше за следващ удар. Том му бе показал мястото, където се сключват челюстите, като го накара да стисне зъби и да опипа подутината под собственото си ухо. В този удар вложи цялата тежест на тялото си.

Заин не беше и чувал за такъв подход при сбиване. Превръщането на ръката в чук и използването й за удар в лицето на противника беше идея, напълно чужда за неговите представи за ръкопашен бой. Бяха го учили да се бори, но борбата му доставяше удоволствие само срещу по-дребни и слаби момчета.

Ударът в носа го смая. Изненадата се оказа по-силна дори от болката. Не бе подготвен за втория удар. Той се стовари като гюле отстрани на лицето и в мозъка му блесна мълния. Дориан все още не разполагаше нито с теглото, нито със силата да го свали в безсъзнание. Ударът все пак попадна точно където искаше и Заин се залюля назад, заслепен от сълзи, неспособен да се брани, с омекнали крака.

След това, за пълно объркване на Заин, дойде и третият удар — право в тлъстите устни. Усети счупването на един зъб, а устата му се напълни с металическия вкус на собствената му кръв. Покрил лице с две ръце, той се затътри към стълбите.