Уилбър Смит - Мусон

— Покажи ми косите си! — настоя Куш и посегна към чалмата. Дориан понечи да се дръпне, но Тахи викна високо и той го остави да вдигне чалмата. Куш гледаше поразен гъстите къдри на момчето да се спускат по раменете му и да пламтят под слънцето като пожар във висока трева. Останалите пътници, настанени в задната част на колата, възкликнаха и призоваха Аллах да види това чудо и даже коларите изостанаха и закрачиха редом с високите колела, за да го погледнат. Дориан бързо-бързо покри косите си.

След около миля, пътят излезе на открито и пред тях се издигнаха високите гладки стени на харема. Построен бе от коралови блокчета и варосан до искрящо бяло. По стените нямаше прозорци и единственият отвор беше портата, направена от тиково дърво и резбована със сложна плетеница от лози и лиственици в съгласие с ислямското изискване да не се възпроизвеждат образи на хора или други живи същества.

Портите се отвориха, щом малкият керван приближи и те навлязоха в затворения, забранен свят на харема. Това беше дом на жените и техните деца, както и на евнусите, които ги охраняваха. Никой възрастен мъж, освен самия принц, не смееше да припари тук. Пристъпването на тази забрана се наказваше със смърт.

Жени и деца се бяха скупчили непосредствено зад портата, за да посрещнат колите. Много от тях не бяха напускали това затворено пространство от детинство. Радваха се и на най-незначителното разнообразие. Те бъбреха и пискаха от вълнение, докато накачулваха колите, за да разгледат пътниците и да потърсят непознати лица сред тях.

— Ето го!

— Значи е вярно. Той е франк!

— Наистина ли му е червена косата? Не може да бъде!

Тук, в уединението на харема, жените се движеха без фереджета. Принцът можеше да избере което си поиска момиче сред своите поданички. Повечето бяха млади и хубави. Цветът на кожата им варираше от черен, през всички оттенъци на кафявото, до масленожълт. Децата им подскачаха наоколо, заразени от всеобщото вълнение. Бебетата ревнаха в ръцете на дойките си, разтревожени от цялата дандания.

Жените се скупчиха отпред, за да видят отблизо Дориан, когато той скочи от колата. После тръгнаха след него и Куш, когато евнухът го поведе през лабиринт от вътрешни дворове и градини. Навсякъде се виждаха богати украси от мозаечни подове и декоративни арки. В мазилките бяха вградени миди и раковини, които образуваха причудливи форми. Имаше езерца, пълни с тръстика и лотоси. Пъстроцветни рибки се стрелкаха под водната повърхност, а над нея висяха водни кончета.

Някои от по-големите деца подскачаха около Дориан и го дразнеха:

— Малък бял неверник!

— Зелени дяволски очи.

Куш замахна на шега към тях с дългата си тояга, но по усмивката му личеше, че не възнамерява сериозно да ги прогони. Бързо преминаваха от красивия разкош на харема към по-запуснатата му част, в задната половина. Явно тук не обичаха да идват. Градините бяха занемарени, а стените мърляви и неизмазани. Минаха край няколко изоставени и обрасли развалини, за да стигнат до една разнебитена постройка с кубична форма. Куш ги отведе пред малка, но яка врата и нареди да влязат. Озоваха се в просторна дневна стая, мрачна и не особено чиста. Стените бяха опушени, а подът покрит с изпражнения от плъхове и гущери.

Куш хлопна вратата подире им и превъртя един огромен ключ в бравата. Тахи му викна през малко зарешетено прозорче във вратата:

— Защо ни заключи? Да не сме затворници или престъпници?

— Могъщият принц Абд Мухамад ал Малик нареди да се внимава да не избяга детето.

— Къде ще бяга? Няма къде да отиде.

Куш не й обърна внимание и си тръгна, като повечето от останалите го последваха. Височайшите дечурлига се погавриха известно време през прозорчето, но скоро им омръзна и си заминаха.

Когато всичко се успокои, Дориан и Тахи започнаха да проучват квартирата си. Освен дневната, тя включваше спални и кухничка с открит оджак. До нея бе разположено помещение за миене с наклонен към открит канал плочест под. Отвъд се намираше отходното място с покрити кофи.

Мебелировката се оказа оскъдна: рогозки за спане и вълнени килимчета за сядане. В кухнята имаше гърнета за готвене и стомни за вода, но естествено, трябваше да се хранят с пръсти, съгласно арабския обичай. Имаше и огромен глинен съд за дъждовна вода.

Дориан погледна нагоре към отвора в тавана на кухнята, откъдето излизаше дима от оджака.

— Като нищо мога да изляза оттам — изфука се той.

— Ако го сториш, Куш ще те нашари с тоягата — осведоми го Тахи, — така че и през ум да не ти минава! По-добре ми помогни да изчистим тая кочина!