Уилбър Смит - Мусон

— Благодаря Ви, капитан Андерсън. Много разчитам на вашата подкрепа за освобождаването на момчето ми.

— Корабът и екипажът ми са изцяло на Ваше разположение. Това се разбира от само себе си.

— Дайте тогава, да хвърлим един поглед върху състоянието на нещата!

Беше имал на разположение дълги седмици, за да обмисли всяка подробност от плана за предстоящото нападение и сега започна да го излага пред Андерсън. Остатъка от деня прекараха затворени в кърмовата каюта. Обсъдиха и най-малката подробност от предстоящата операция — от системата за сигнализация между корабите и между корабите и брега, до разпределението на хората, които щяха да участват в атаката и разделянето им в по-малки бойни единици под командата на отделни офицери. След това, в продължение на един час разискваха подготвените от Хал карти. Когато Андерсън бе готов да се прибере на „Йомен“, слънцето вече залязваше.

— Не забравяйте какво Ви казах, капитан Андерсън. Ал Ауф се крие в тази крепост от години. През цялото това време арабски търговци от всички краища на океана са се стичали към острова като мухи на лайно. Домъкнали са огромни количества злато и сребро за закупуване на роби и крадени стоки. Плячката, която съм взел преди Вашето идване, ще се окаже нищожна, в сравнение с натрупаното на острова. Уверен съм, че на Flor de la Mar ще открием съкровище далеч по-голямо от което и да било, донесено в Англия от Дрейк или Хокинс.

Очите на Едуард Андерсън блеснаха при тая мисъл, а Хал продължи да го вдъхновява:

— С участието си в това начинание, Вие ще заслужите рицарски сан и аз ще употребя цялото си влияние в рамките на достопочтената Компания, за да го получите. С дела си от плячката, ще можете да си купите прекрасно имение. След това вече никога няма да Ви се наложи да излезете в открито море.

Двамата стиснаха ръце.

— До утре — широко се ухили червендалестата муцуна на Андерсън. Ръкостискането му бе от все сърце.

— Предупредете хората си, че синът ми се намира в крепостта! — каза Хал с желязна нотка в гласа. — Да не стане някоя беля в суматохата!

Хал разпореди корабът да поеме към предишното си място срещу залива и се върна в каютата. Разряза конците от платнения пакет, донесен от Андерсън. Позна разтегления почерк на Гай върху единия сгънат лист и го сложи настрана. Разгъна писмото от Бийти и смръщи вежди, когато го зачете.

Резиденцията

Бомбай

Шестия ден от ноември

Сър, Хенри,

Удоволствието, което изпитвам като се обръщам към Вас, е в известен смисъл помрачено от обстоятелствата, които налагат да Ви пиша. Без да се опитвам да увъртам, установено бе, че дъщеря ми Керълайн очаква дете. Доктор Гудуин, лекарят на кантората в Бомбай смята, че е в третия месец. Ще рече, зачеването е станало по времето, когато семейството ми бе на квартира в Добра Надежда. Вероятно си спомняте, че синът Ви Гай Кортни споделяше пансиона с нас.

Имам удоволствието да Ви съобщя, че синът Ви Гай Кортни, постъпи в случая като истински джентълмен — той призна бащинството и помоли за позволение да се ожени за дъщеря ми. Тъй като е навършил седемнадесет години, той има законно право да сключи брак. Дъщеря ми Керълайн ще навърши осемнадесет идния петък, така че възрастта на двамата млади не създава пречки.

Със съпругата ми решихме, че ще бъде разумно да дадем позволението си за сватбата, така че тя ще се състои в петък, на рождения ден на Керълайн. Когато настоящото писание стигне до Вашите ръце, работата най-вероятно ще е свършена.

Възможностите ми позволяват да дам на дъщеря си зестра в размер на 500 лири. Компанията ще предостави на новобрачните къща в селището. Така че най-непосредствените им нужди ще бъдат задоволени. Не се съмнявам, че ще осигурите на своя син подходяща издръжка, която да закръгля заплатата му, както и че ще се възползвате от значителното си влияние сред надзорниците на достопочтената Компания, за да ускорите кариерата му.

В това отношение мога да Ви осведомя, че Гай беше добре приет в новото си обкръжение и получи ласкави отзиви за професионалните си усилия от губернатора Онгие.

Съпругата ми се присъединява към мен, за да изразим най-дълбокото си уважение към Вас, сър, и оставам,

Хал смачка листа в шепа и се вторачи в писмото от Гай, което лежеше неотворено върху масата.

— Идиотът му с идиот! Предявил е претенции върху плячка свалена със стрелата на Том. Какво му е станало, дяволите да го вземат!