Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Самолетният хангар на провинциалното летище беше малък. По стените висяха електрически инструменти, на пода бяха струпани сандъци. Множеството лампи по тавана правеха помещението светло като ден. Ламаринените стени подрънкваха от вятъра навън. Леденият дъжд се усилваше и капките тракаха по покрива като сачми. Вътрешността на хангара миришеше на петролни продукти.

На пода, недалеч от входа, лежеше огромен метален предмет — изкривеното, смачкано парче от крилото на самолета, неуспял да завърши полет 3223. Двигателят беше цял и не се бе откъснал от крилото. Парчето беше паднало в горист район, върху трийсетметров стогодишен дъб, който се бе разцепил от удара. Като по чудо реактивното гориво не се бе възпламенило. Вероятно по-голямата част от него бе изтекла при пробиването на резервоара и прекъсването на съединителните маркучи. Отломките бяха вдигнати с хеликоптер и донесени в този хангар, за да бъдат изследвани.

Около смачканото крило се бяха събрали няколко души. В неотопления хангар дъхът им образуваше облачета пара. Бяха с дебели якета. Оглеждаха разкъсания ръб на метала с мощни фенерчета. Кожухът на двигателя беше леко смачкан. Задкрилката се бе откъснала, но я бяха открили недалеч. Първоначалният оглед бе показал, че предните лопатки са деформирани, което говореше за силни смущения във въздушния поток. Не бе трудно да се види каква е причината за тези „смущения“. В двигателя бяха проникнали множество метални парчета, които го бяха извадили от строя още във въздуха.

Вниманието на мъжете обаче беше насочено най-вече към мястото на скъсването. Металът там беше обгорял и опушен, но най-показателен бе фактът, че беше извит навън, а не към вътрешността на крилото. Малко събития можеха да предизвикат такова огъване. Едно от тях беше бомбата. Когато Лий Сойър огледа крилото за първи път, погледът му остана прикован към това място.

Джордж Каплан поклати глава намръщено.

— Прав си, Лий. Това, което виждам, може да бъде предизвикано само от много силна, но краткотрайна ударна вълна. Тук е имало експлозия, няма съмнение. По дяволите! Харчим милиони за системи за сигурност по летищата, за да не може всеки безумец, който си мисли, че изпълнява велика мисия, да се качва на борда с бомби и пистолети, но въпреки това… Боже!

Лий Сойър направи крачка напред и коленичи пред разкъсания ръб на крилото. Беше на петдесет години, почти половината от които бе прекарал във ФБР, а продължаваше да се рови в последиците от човешката мръсотия.

Беше работил по катастрофата над Локърби — мащабно разследване, което бе довело до категорични изводи благодарение на щателното проучване на почти микроскопични остатъци от полет 103 на „Пан Ам“. При взривените самолети рядко оставаха „големи“ улики. Поне така смяташе досега специален агент Лий Сойър.

Той огледа още веднъж крилото и очите му се спряха на представителя на Националния съвет по безопасност на транспорта.

— Какво мислиш, че е станало, Джордж?

Каплан потри брадичката си.

— Ще знаем много повече, когато намерим черните кутии. Засега само знаем, че крилото се е откъснало от самолета, а това не може да стане просто така. Не сме сигурни точно кога се е откъснало, но радарите са засекли, че от самолета се е отделил голям обект по време на полета. Сега е ясно, че са видели крилото. След като това се е случило, естествено, не е било възможно да се направи нищо. Първото, което може да ти мине през ум, е някакъв конструктивен недостатък. Този самолет обаче е последен модел, разработен от първокласен производител, така че не бих си губил времето с подобни догадки. Може да си помислиш, че става дума за износване на метала, но машината има едва две хиляди цикъла, излитане и кацане. Може да се каже, че е чисто нова. Освен това най-бързо се износва металът на фюзелажа поради постоянното разширяване и свиване при херметизацията и дехерметизацията. Крилата не се херметизират. Явно не става дума за проблем с метала. Тогава можем да мислим за мълния. Мълнии удрят самолетите по-често, отколкото хората си мислят, само че самолетите са оборудвани така, че да не пострадат от тях. Мълнията поразява истински, когато попадне върху заземен обект. Самолетът не е заземен и в най-лошия случай може да получи само външни обгаряния. А и в района не е имало гръмотевични бури. Птици? Посочи ми птица, която лети на тази височина и е достатъчно голяма, за да свали реактивен самолет, и ще се замисля над тази версия. Не става дума и за сблъскване с друг самолет.