Спас Тодоров - Георги Аспарухов

Така той започна да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. „Левски“ се преобрази, набра сила и се изправи с цял ръст. Сякаш и на другите мускулите се наляха. Присъствието на Гунди се отразяваше все по-благоприятно на всички. Играта на „сините“ се подчини изцяло на онова, което тяхната деветка подсказваше. И всичко в интерпретацията на отбора започна да става все по-завършено, по-модерно, по-красиво. Щастие бе и за Аспарухов, че имаше край себе си такива футболисти като Илиев и Костов, в компанията на които той намери благодатната почва на своето развитие.

И „Левски“ тръгна нагоре. През 1964 година стана втори, а неговият централен нападател се записа в листата на стрелците с 19 попадения. През следващия сезон стъпи и на шампионския пиедестал — за пръв път след цели 12 години!

Ще прескочим тази забележителна отсечка по спортния път на Аспарухов (за нея става дума на друго място в книгата) и ще продължим с 1966 година.

Тя не бе от успешните за него. Дори се заговори и за криза в играта му, след като в седем мача подред не бе успял да отбележи гол. Но това бе годината на първата операция и нападателят, макар и неукрепнал след нея, трябваше да защищава заедно с другите титлата. Не успяха да я задържат, но Гунди все пак направи много, за да остане отборът му втори, за да бъде и той сред челните голмайстори в първенството, остави следи, които и сега не се забравят.

Спомняме си оня първи пролетен дуел със „Славия“ — важен и за двата съперника, очакван с интерес от всички. Как старателно се готвеха и „сините“, и „белите“ за него! Вечерта преди мача бяхме заедно. И го виждахме в домашна среда, сред близки и приятели, някак чужд на това, което става наоколо. Мълчалив, сдържан, притеснен. Нищо не говореше. Попитахме го тихо:

— Страх ли те е за утре?

— Да! Ще бъде много трудно, особено на мене, като имам пред вид, че Шаламанов ще ме пази… А трябва да победим! Не съм спокоен.

И ни показа дланите си — влажни.

— Вижте, потни ми са ръцете. Все такива са, когато ми предстои тежък ден. От притеснение…

Рекохме:

— Притеснението е присъщо на големите артисти. И те така са неспокойни, преди да излязат на сцената. Това е състоянието на творческата възбуда, а не на страха.

Маха с досада ръка — жест, с който винаги посрещаше похвалите. Не обичаше (ама никак) силните изрази. И макар и да не искаше да го признае пред нас или пред себе си, интуитивно той дълбоко преживяваше всяко идващо изпитание, потиснат от товара на отговорността, с която го обременяваха тези десетки хиляди, чакащи утре от него чудеса.

Каза ни, че иска да си ляга. Разбрахме, че трябва да си ходим. А беше едва 21 часа… Не ни беше за пръв път. Знаехме, че е безцеремонен към всекиго, когато става дума за нощния сън.

На другия ден „Левски“ победи „Славия“ с 3:0. Но няма да бъде пресилено, ако се каже, че всъщност победата до голяма степен изкова Гунди. Не само, защото той бе автор и на трите гола, но и за това, че бе основният двигател на отбора, пружината, която се обтягаше по целия фронт на атаката, която той организираше и завършваше едновременно. Сашо Костов и сега разказва как Гунди отпратил топката в 13-ата и 49-ата минута с неотразими изстрели, как майсторски е изпълнил и дузпата. И как в един момент, когато деветката се е готвила да хвърли тъч, той се е заял с малкия Мишев: — 3:0! Нещо да кажеш?…

А горнобанчанинът задъхано му отвърнал:

— Ама Гунди! Той бие тъчовете, той изпълнява фауловете и дузпите, той вкарва головете. Остава и корнерите да бие и да тича после да посреща топката пред вратата… А вие? Само ходите по него да го целувате след всеки гол.

Не беше особено щастлива за Аспарухов 1967 година. Появяваше се епизодично на терена и отсъствието му отново даде отражение върху класирането на неговия отбор — трето място. Но „Левски“ изкачи друг връх — спечели купата на Съветската армия. С Аспарухов, повикан по спешност от морето за финала със софийския „Спартак“ (3:0), отбелязал единия и съавтор на другите два гола във вратата на незабравимия Георги Найденов. Участието на Гунди в този мач бе коментирано в пресата така: Центърнападателят се появи… изненадващо-за финалния двубой! Приятно бе да го наблюдаваш на диригентския пулт в средата на терена. Оказа се, че има още много сили в мускулите на капитана на отбора, че има още много проницателност в неговия орлов поглед.

Като изразяваше недоволството от слабите игри на другите в „Левски“ през този сезон, треньорът йончо Арсов даваше за пример Гунди: „И на Аспарухов често не подават, но той с тактическия си ход без топката е направил вече голямото, решителното.“