Библия — Стар завет

2. и каза: „сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния“.

3. Аз отговорих: „така е, господарю“;. А той ми каза: „пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия.

4. Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце“.

5. Тогава аз казах: „говори, господарю“. А той ми рече: „иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал“.

6. „Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?“

7. А той ми рече: „ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, —

8. ти, може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал.

9. А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, — и на това ми не отговори“.

10. И каза ми: „ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе,

11. как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?“

12. На това аз казах: „по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо“.

13. А той в отговор ми каза: „ето, аз отидох в полската гора и заварих дървесата да държат съвет.

14. Те казваха: дойдете, да идем да обявим война на морето, за да отстъпи пред нас, и там да си развъдим други гори.

15. Тъй също и морските вълни имаха съвет: дойдете, казваха те, да въстанем и завладеем полските гори, за да си придобием и там друго място.

16. Но кроежът на гората излезе празен, защото дойде огън и я изгори.

17. Тъй също се свърши и кроежът на морските вълни, защото застана пясъкът и ги задържа.

18. Ако ти беше им съдия, кого щеше да оправдаеш или кого щеше да обвиниш?“

19. „Наистина, отговорих аз, кроежите им са били суетни, защото на гората е дадена земя, дадено е място и на морето, за да носи вълните си“.

20. А той ми отговори и рече: „ти справедливо разсъди; а защо не съди тъй също сам себе си?

21. Защото, както земята е дадена за гората, а морето — за вълните му, тъй обитателите на земята могат да разберат само онова, що е на земята, а обитателите на небесата могат да разберат онова, що е в небесните висини“.

22. Отговорих и казах: „моля Ти се, Господи, да ми се даде ум да разбирам.

23. Не искам да Те питам за висшето, а за това, което всеки ден става у нас: защо Израил е предаден на езичниците за поругание? защо народът, който Ти възлюби, е даден на нечестиви племена, и законът на отците ни е доведен до нищожество, и писани наредби никъде няма?

24. Преминаваме през тоя век като скакалци, прекарваме живота си в страх и ужас, и станахме недостойни за милосърдие.

25. Но какво ще направи Той с името Си, което е нам наречено? — ето за кое питах аз“.

26. А той ми отговори: колкото повече изпитваш, толкова повече ще се чудиш, защото тоя век много бърза към края си

27. и не може да обгърне онова, що е обещано на праведните в бъдните времена, защото тоя век е пълен с неправда и немощи.

28. А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посеяно, а за изкореняването му още не е дошло време.

29. Затова докле посеяното се не изтръгне, и мястото, дето е посеяно злото, се не разчисти, — няма да дойде мястото, на което е посеяно доброто.

30. Защото зърното от злото семе е посеяно в сърцето на Адама още отначало, и колко нечестия е породило то досега и ще поражда, докле настъпи вършитба!

31. Размисли си, зърното от злото семе колко нечестиви плодове е народило!

32. Когато се пожънат безбройните му класове, какво голямо гумно ще потрябва!

33. „Но как и кога ще бъде това?“ попитах го аз; „защо нашите години са малки и злочести?“

34. „Не бързай да се издигаш, отговори той, по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него: много далеч отиваш.

35. Нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори, думайки: докога ще се надяваме тъй? и кога ще дойде плодът на нашата отплата?“

36. На това ми отговори архангел Иеремиил: „когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век,

37. с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете — и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра“.