Библия — Стар завет

2. син на Ахия, син на Финееса, син на Илия, син на Амария, син на Асиела, син на Мераиота, син на Арна, син на Узия, син на Ворита, син на Авишуя, син на Финееса, син на Елеазара,

3. Ааронов син от Левиево коляно, — който бе пленник в Мидийската земя през царуването на Артаксеркса, персийски цар.

4. Биде слово Господне към мене:

5. иди и възвести на Моя народ злите им дела и на синовете му — беззаконията, които са извършили против Мене, за да възвестят на синовете на своите синове,

6. защото греховете на родителите им се намножиха в тях: като Ме забравиха, те принасяха жертви на чужди богове.

7. Нали Аз ги изведох из Египетската земя — из дома на робството? А те Ме разгневиха и съветите Ми презряха.

8. Острижи косата на главата си и хвърли върху тях всичкото зло, защото те не слушаха Моя закон, — необуздан народ!

9. Докога ще търпя тия, на които съм сторил толкова благодеяния?

10. Заради тях свалих много царе; поразих фараона с робите му и с цялата му войска;

11. всички езичници изтребих от лицето им, и на изток разпръснах народа на двете области Тир и Сидон, и всичките им врагове изтребих.

12. А ти тъй им речи: тъй казва Господ:

13. Аз именно ви преведох през морето и по дъното му прокарах за вас оградена улица, дадох ви за вожд Моисея и за свещеник Аарона,

14. дадох ви светлина в огнен стълб, и много чудеса извърших между вас; а вие Ме забравихте, казва Господ.

15. Тъй казва Господ Вседържител: пъдпъдъците бяха вам за личба. Аз ви дадох станища за защита, но вие и там роптахте,

16. и не се радвахте в Мое име, че погинаха вашите врагове, но дори досега още роптаете.

17. Де са ония благодеяния, които ви сторих? Нали в пустинята, когато вие, изгладнели, викахте към Мене,

18. думайки: защо ни доведе в тая пустиня? да ни измориш ли? по-добре да слугуваме на египтяни, отколкото да измрем в тая пустиня, —

19. Аз се смилих над вашите охкания, дадох ви мана за храна, и вие ядохте ангелски хляб?

20. Когато жадувахте, не разсякох ли Аз камъка, и води потекоха до насита? От жегата с дървесни листа ви покривах.

21. Поделих ви тлъсти земи; прогоних от лицето ви хананейци, ферезейци и филистимци. Какво още да сторя за вас? казва Господ.

22. Тъй казва Господ Вседържител: когато бяхте в пустинята, при река Мера, и ожъднели хулехте Моето име,

23. Аз не пратих огън върху вас заради богохулствата, но турих дърво във водата и направих реката сладка.

24. Какво да ти сторя, Иакове? Ти не искаше да се покоряваш, Иудо. Ще се преселя у други народи и ще им дам Моето име, за да пазят законите Ми.

25. Понеже вие Ме оставихте, и Аз ще ви оставя; няма да помилувам ония, които Ми искат милост.

26. Когато Ме призовавате, няма да ви чуя, защото осквернихте с кръв ръцете си, и нозете ви бързат да извършат човекоубийство.

27. Вие като че не Мене оставихте, а себе си, казва Господ.

28. Тъй казва Господ Вседържител: нали Аз ви молих, както баща — синовете си, както майка — дъщерите си и както кърмачка — децата си,

29. да бъдете Мой народ, и Аз — ваш Бог, да бъдете Мои синове, и Аз — ваш баща?

30. Аз ви събрах, както кокошка събира пилците си под своите крила. Какво да ви сторя сега? Ще ви отхвърля от лицето Си.

31. Кога Ми принесете принос, ще отвърна лицето Си от вас, защото вашите празнични дни, новомесечията и обрязанията Аз отхвърлих.

32. Аз ви пратих Моите раби — пророците; вие ги хванахте, умъртвихте и разкъсахте телата им. Аз ще изискам кръвта им, казва Господ.

33. Тъй казва Господ Вседържител: домът ви е пуст. Ще ви разсея, както вятър мекина,

34. и синовете ви няма да имат потомство, защото презряха Моята заповед, и вършеха онова, що е зло пред Мене.

35. Ще предам домовете ви на идещи люде, които, без да са Ме чули, ще повярват, а без да съм показвал личби, ще извършат онова, що съм заповядал,

36. и без да са видели пророците, ще си спомнят беззаконията.

37. Завещавам благодат на идещите люде, чиито деца, без да са Ме видели с плътските си очи, но духом вярващи онова, що съм Аз казал, весело ще тържествуват.

38. И тъй, гледай сега, брате, каква слава; гледай людете, идещи от изток,

39. на които ще дам за вождове Авраама, Исаака и Иакова, Осия и Амоса, Михея и Иоиля, Авдия и Иона,

40. Наума и Авакума, Софония и Агея, Захария и Малахия, наречен още Ангел Господен.

1. Тъй казва Господ: Аз изведох тоя народ от робия, дадох им заповед чрез Моите раби — пророците, които те не поискаха да слушат, но отхвърлиха Моите съвети.

2. Майката, която ги е родила, им казва: идете, деца; защото аз съм вдовица и изоставена.