Библия — Стар завет

36. И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.

37. И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.

38. Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.

39. Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.

40. Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,

41. главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,

42. главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,

43. главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.

1. Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.

2. Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.

3. Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, — и му направи шарена дреха.

4. Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.

5. И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.

6. Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:

7. ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.

9. Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.

10. Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?

11. Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.

12. Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.

13. А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.

14. (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.

15. И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?

16. Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?

17. И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.

19. И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;

20. хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.

21. Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.

22. Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.

23. Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,

24. и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.

25. И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.

26. Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха

28. и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.

29. Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,

30. па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?

31. И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;

32. пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?