Библия — Стар завет

14. и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;

15. само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;

16. и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;

17. ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18. Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.

19. Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.

20. И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:

21. тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.

22. Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.

23. Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

24. И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, — всички, които излизаха из портите на града му.

25. На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;

26. убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.

27. Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).

28. Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;

29. и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.

30. Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.

31. А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!

1. Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

2. И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;

3. да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.

4. И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)

5. Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.

6. И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.

7. и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).

8. И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.

9. И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;

10. и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.

11. Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;

12. земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.

13. И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.

14. И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;

15. и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.

16. И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.

17. А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.