Библия — Стар завет

34. и туриха го под стража, защото не беше още определено, какво да се прави с него.

35. И рече Господ на Моисея: тоя човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

36. Тогава цялото общество го изведе вън от стана, и го убиха с камъни, и той умря, както заповяда Господ на Моисея.

37. И рече Господ на Моисея, думайки:

38. обади на синовете Израилеви и им кажи да си правят ресни по скутовете на своите дрехи в поколенията си, и в ресните, що са по скутовете, да вплитат нишки от синкава вълна;

39. и да ги носите в ресните, та, кога ги гледате, да си спомняте за всички заповеди Господни и да ги изпълнявате и да не вървите след сърцето си и очите си, които ви влекат към блудодеяние,

40. за да помните и изпълнявате всички Мои заповеди и да бъдете свети пред вашия Бог.

41. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.

1. Корей, син на Ицхара, син на Каата, син Левиев, Датан и Авирон, синове на Елиава, и Авнан, син на Фалета, синове Рувимови,

2. въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити.

3. И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен?

4. Като чу това, Моисей падна ничком

5. и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си;

6. ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците

7. и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове!

8. И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове!

9. Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях?

10. Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство.

11. И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него?

12. И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем!

13. малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?

14. Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем!

15. Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло.

16. И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон;

17. па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница — двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница.

18. И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон.

19. И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество.

20. И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

21. отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя.

22. А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш?

23. И рече Господ на Моисея, думайки:

24. кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона.

25. И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви.

26. И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове.

27. И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца.

28. Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това):

29. ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил;