Библия — Стар завет

41. Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;

42. не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;

43. защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.

44. Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.

45. Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).

1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ще живеете и която ви давам,

3. и наченете да принасяте жертва Господу, всесъжение, или жертва клана, от волове и овци, за да изпълните оброк, или от усърдие, или през празниците си, за да извършите приятно Господу благоухание, —

4. тогава оня, който принася жертвата си Господу, трябва да принесе за хлебния принос една десета (от ефа) пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей;

5. и вино за възлияние принасяй по четвърт ин при всесъжение, или при клана жертва, за всяко агне (за приятно Господу благоухание).

6. А кога принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей;

7. и вино за възлияние принасяй една трета ин за приятно Господу благоухание.

8. Ако юнец принасяш за всесъжение, или клана жертва, за да изпълниш оброк или за мирна жертва Господу,

9. то заедно с юнеца принеси хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половина ин елей,

10. и вино за възлияние принасяй половина ин в жертва, за приятно Господу благоухание.

11. Тъй прави при всеки принос от юнец и овен, от агне и яре;

12. според броя на жертвите, които принасяте, тъй правете при всяка от тях, според броя им.

13. Всеки туземец тъй трябва да прави, кога принася жертва за приятно Господу благоухание;

14. и ако между вас живее пришълец, или кой и да бил между вас в родовете ви, и принесе жертва за приятно Господу благоухание, и той трябва да прави тъй, както правите вие;

15. за вас, народ (Господен), и за пришълеца, който живее (между вас), наредбата да е една, наредба вечна в поколенията ви: каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа;

16. един закон и едни права да бъдат за вас и за пришълеца, който живее между вас.

17. Каза още Господ на Моисея, думайки:

18. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ви водя,

19. и почнете да ядете хляб от оная земя, възнасяйте Господу възношение;

20. от начатъците на тестото си за възношение възнасяйте питка; възнасяйте я като възношение от гумното;

21. от начатъците на тестото си давайте за възношение Господу в поколенията си.

22. Ако ли по незнание престъпите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ изрече на Моисея,

23. всичко, що ви е Господ (Бог) заповядал чрез Моисея, от деня, когато Господ ви е заповядал, и занапред в поколенията ви, —

24. ако грешката е направена по несъгледване от страна на народа, то нека цялото общество принесе един юнец (без недостатък) за всесъжение, за приятно Господу благоухание, заедно с хлебния му принос и възлиянието, според наредбите, и един козел в жертва за грях.

25. И свещеникът да очисти цялото общество синове Израилеви, и ще им се прости, защото това е било погрешка, и те са принесли своя принос за жертва Господу, и жертвата си за грях пред Господа за погрешката си;

26. и ще се прости на цялото общество синове Израилеви и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е направил това по погрешка.

27. Ако ли някой сам съгреши по незнание, нека принесе едногодишна коза в жертва за грях.

28. И свещеникът да очисти тая душа, която неволно е сторила пред Господа грях, и тя ще се очисти и ще й се прости.

29. Един закон да бъде за вас, както за природния жител от синовете Израилеви, тъй и за пришълеца, който живее между вас, когато някой стори нещо по погрешка.

30. Ако ли някой от туземците или пришълците извърши нещо с дръзка ръка, той хули Господа: да се изтреби тая душа из народа си,

31. защото той е презрял словото на Господа и е нарушил заповедта Му; да бъде изтребена тая душа; грехът й да бъде върху нея.

32. Когато синовете Израилеви бяха в пустинята, намериха едного, че береше дърва в съботен ден;

33. и ония, които го намериха, че бере дърва (в съботен ден), доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество (синове Израилеви);