Иван Янев - История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

В състава на Дружеството на българските слепи има пет категории членове: активни, почетни, благотворителни, спомагателни и пасивни. Активен член е могъл да бъде всеки сляп, завършил Държавния институт за слепи или пък по свои пътища да е станал работоспособен. Почетен член е могъл да бъде онзи, който с дейността си допринася за преуспяването на дружеството. В началото дружеството има само двама почетни членове: Атанас Топлийски и Димитър Ангелов. Атанас Топлийски предоставя за безвъзмездно ползване на ДБС четиристаен апартамент от своята къща, намираща се на ул. „Любен Каравелов“ 42 за негова канцелария и общежитие. Атанас Топлийски много често е придружавал и подпомагал оркестъра от слепи музиканти в неговите турнета из страната. През 1948 г. за почетни членове са приети и Георги Димитров — тогавашният министър председател, и очния лекар д-р Иван Василев. Първият — за приноса му за уреждането на въпроса за професионализацията на хора на слепите. Благотворителен член е могъл да бъде всеки, който подари на дружеството пари или предмети най-малко над 5000 лева. Дружеството тогава има също двама благотворителни членове — Димитър Кудооглу и Хаим Бакиш. Димитър Кудооглу е пловдивски предприемач и виден меценат. Хаим Бакиш е собственик на една от първите в България фабрики за каучукови изделия. Спомагателен член е всеки виждащ, който плаща минимален членски внос 12 лева годишно и работи за преуспяването на дружеството. Пасивни членове са: всички неработещи слепи, които изкарват прехраната си чрез просия или се издържат от близките им. Те не плащат никакъв членски внос и нямат никакви права и задължения към дружеството. За тях дружеството се грижи да бъдат подпомогнати с обществени средства, като приютяване, пенсии и др. Дружеството на българските слепи е многократно по-голямо от всички останали организации на слепи взети заедно. ДБС е модерна за времето си организация — широко отворена за своите приятели и спомоществователи. Особено показателна в това отношение е структурата на членския състав, от който почти 40% са виждащи лица. Първите десетилетия 1920–1951 г. слепите в България са се сдружавали по различни признаци: причина за слепотата, професионална ангажираност, културни интереси. Съществували са седем организации с различна численост, повечето от които с национален периметър на дейност. С установяване на тоталитарния режим и премахване на политическия плурализъм (1944–1948 г.) много сдружения с идеална цел са разпуснати и имуществото им е иззето в полза на държавата, каквато е съдбата на няколкото организации на хора с увреждания. Други пък са били принудително обединявани, каквато участ сполетява организациите на слепи. С решение на Националния съвет на Отечествения фронт от 5 февруари 1950 г. се препоръчва дружествата „Тъмнина“ и „Мрак“ и Съюзът на слепите в България да се обединят в един общ съюз. Осъществяването на тази препоръка на Националния съвет на Отечествения фронт не става никак лесно. Ръководствата на дружествата „Тъмнина“ и „Мрак“ оказват силна и упорита съпротива. Представители на НС на ОФ полагат многократно големи усилия да ги убеждават в необходимостта от обединението. Налага се дори намесата на висши органи на комунистическата партия.

За реализиране на обединението са били необходими повече от осем месеца. Това доказва, че съпротивата срещу обединението е била много силна и упорита. Но за една от трите обединяващи се организации — Съюза на слепите в България, обединението е било лелеяно повече от две десетилетия. И в края на краищата то става факт! На 13 март 1951 г., в София в салона на Дома на правниците на ул. „Пиротска“ 7 се провежда обединителният конгрес на гореспоменатите сдружения на слепи. На 12 март 1951 г. в отделни помещения се провеждат годишните отчетни събрания на дружества „Тъмнина“ и „Мрак“ и XI редовен конгрес на Съюза на слепите в България. След приключване на отчетите и трите организации вземат решение за обединение. Избрани са съответният брой делегати за обединителния конгрес, а XI конгрес на Съюза на слепите в България не избира делегати, понеже те са избрани още през юли 1950 година. На обединителния конгрес присъстват 126 делегати, от които: 91 — от страна на Съюза на слепите в България, 19 — от дружество „Тъмнина“, 16 — от дружество „Мрак“. Конгресът провъзгласява обединението на всички категории слепи в Общ съюз на слепите в България. Приет е Устав, който предвижда Управителният съвет на съюза да се състои от 11 членове и да включва най-малко по двама застъпници на всяка категория слепи. Така е приет принципът на паритета. Останалите петима членове са избирани независимо от причината за тяхната слепота. Приета е резолюция за основните насоки на дейност и развитие на Общия съюз на слепите в България и неговите клонове по места. За председател на новата организация е избран Стефан Ненков, а за подпредседатели Кирил Костов от бившия ССБ, Константин Гайдаров от бившето дружество „Тъмнина“ и Стефан Бучакчиев от бившето дружество „Мрак“. Благотворително културно-просветно дружество „Черен поглед“ не участва в обединението, защото се установява на 5 януари 1949 г., че дружеството съществува дотогава незаконно, тъй като от 1938 г. то не е утвърдено според Закона за дружествата. Обединителният конгрес не засяга Читалище на слепите в България и Народната потребителска кооперация на слепите, които продължават своето самостоятелно съществуване. Оттогава на сетне до 1989 г. Съюзът на слепите в България е най-мощната организация за зрително затруднени. ССБ управлява цялата трудова и спортна дейност в страната. Това управление може да се квалифицира като добро, но трябва да се има предвид, че и политическата конюнктура е била твърде благоприятна за подобен род управление. Голбалът е бил добре развит, провеждали са се регулярно републикански първенства, както в А, така също и в Б групи. Националният отбор редовно е участвал на силни европейски и световни състезания. Като един от големите успехи може да се посочи участието на голбалните национали на олимпийските игри в Сеул, 1988 г. Повечето от голбалистите са работили към предприятията към ССБ „Успех“, което обстоятелство допълнително е улеснявало тяхната спортна дейност, тъй като безпроблемно им е бил отпускан служебен отпуск за подготовка и участие в голбалните турнири. След настъпването на т. нар. демокрация възникнаха множество неправителствени организации, които се профилираха в една или друга област на зрително затруднените хора. Но това явление не е случайно, а то произлезе от факта, че ССБ загуби част от позициите си в различните дейности, засягащи хората със зрителни увреждания. Именно поради това се наложи появата на различни НПО, които трябваше да запълнят празнината оставена от съюза. Разбира се, ръководството на ССБ едва ли желаеше да загуби монопола си над хората, имащи зрителни нарушения, но нямаше какво да стори. На моменти ръководството би тотален отбой и от присъщи нему дейности като напр. случая с голбала. ССБ или по-скоро неговото ръководство нямаше право през 90-те години да изостави голбала на произвола на съдбата, а не бе трудно да се предположи, че неговата съдба би била пагубна без съюзната подкрепа. В защита на ССБ може да се посочи коренната промяна в държавната политика спрямо подобен род организации. В условията на тежка икономическа стагнация, Съюзът буквално се задъхваше, но фактът, че бе натрупал немалък имуществен фонд му спомогна да преодолее кризата. Също така е факт, че организацията най-малкото по отношение на спорта не винаги е имала най-далновидните ръководители.