Иван Янев - История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

„Неделя“ е първият изцяло български франчайзинг. Днес повечето от обектите на „Неделя“ се развиват на този принцип.

Същност на франчайзинга на „Неделя“:

Франчайзодателят предоставя франчайзингов лиценз за организиране, управление и експлоатация на сладкарница под регистрираната марка „Неделя“.

Така всеки партньор на веригата сладкарници „Неделя“ придобива правото да работи с търговската марка на една доказала се компания.

Сладкарници „НЕДЕЛЯ“ се утвърдиха, като най-голямата сладкарска верига в страната.

От малка сладкарничка на площад „Баба Неделя“, днес веригата притежава 20 салона, 16 от които франчайз.

Повече от 10 000 души дневно се наслаждават на уникалните сладкарски произведения, дело на дългогодишен опит в бранша.

„НЕДЕЛЯ“ — галено наречена работилница за вълшебства.

Съчетание от бутикови торти. Всичко по една рецепта — вкус и красота.

Новаторския дух на компанията е следван от непрекъснат интерес от чужбина към франчайз „НЕДЕЛЯ“.

Годишно компанията открива между 3 и 5 сладкарски салона в страната и успява да остане едноличен лидер в най-консервативния бранш в България и Европа.

Сладкарници „Неделя“ перманентно подкрепя дейността на „Витоша“, като за всяко събитие с охота предоставя своите вкусни изделия. С голяма доза увереност може да се каже, че „Неделя“ е един от най-постоянните подкрепители на организацията. Няма случай, в който „Витоша“ да се е обърнала с молба за подкрепа към веригата и тя да не е била удовлетворена. Г-жа Минчева абсолютно винаги с широкото си сърце задава следните кратки и точни въпроси: Какво количество ви е необходимо? Къде и кога да бъдат доставени тортите?

Младите зрително затруднени спортисти имат усещането, че в лицето на най-мощната сладкарска верига имат верен приятел, който не би ги изоставил и за напред.

На 28 март 1921 г., в малкия салон на „Градското казино“ в присъствието на Н. Диклич, Ст. Орозов, Ст. Ненков, Ф. Методиев, П. Манев и В. Ангелов, се провежда заседание, което се смята за учредително.

Уставът на новоучреденото дружество е утвърден на 25 август 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Председателят Никола Диклич (Никица Драгутин Диклич е неговото кръщелно име) е сърбин от Загреб, музикант със солидно образование, добър пианист, човек със западноевропейска култура. Никола Диклич е назначен за учител по музика в Софийското девическо педагогическо училище и е командирован също да преподава пиано в Държавния институт за слепи. ДБС започва дейността си с летящ старт да реализира всички свои приоритетни задачи, съдържащи се в неговия Устав. Организира две киноутра с томболи и с участието на професионални актьори, които преминават много успешно и осигуряват достатъчно парични средства за наемане и обзавеждане канцелария и общежитие на дружеството. Първата канцелария и първото общежитие на Дружеството са разположени в две съседни стаи на ул. „Веслец“ 55. Едната стая, наречена общежитие е оборудвана с девет легла. Председателят Диклич успява да намери и едно пиано в плевенските казарми съвсем здраво, само дезакордирано и олющено, което Военното министерство също предоставя безвъзмездно на новосъздаденото дружество. Н. Диклич подбира и дружеството закупува 20 партитури репертоар. Закупува се и необходимата брайлова хартия, които се изпращат на Николай Бехтеров в Никопол, за да копира на релефно-точков шрифт партитурите. Още през септември 1921 г. неговото Настоятелство решава да създаде библиотека. ДБС замисля и на 20 февруари 1922 г. създава Дружество за покровителстване на слепите в България, организация за благотворителна дейност и за връзка с широката българска общественост. Най-главната задача на това новоучредено сдружение е да разкрие Дом-работилници за слепи мъже. Тази институция е със задача да подпомага и слепите извън обсега на Държавния институт за слепи, сиреч ослепелите над 14 години и ония, които по различни причини не са могли да минат през този институт. От месец април 1922 г. ръководството на ДБС започва много усилено да работи за създаване на професионален оркестър от слепи, който в края на месец юни 1922 г. е подготвен и постъпва на работа в бирария „Черната котка“ в Княжево, където работи само един сезон. Оркестърът се състои от четири цигулки, виолончело, флейта, кларнет и пиано. Сред музикантите фигурират имената на почти цялото тогавашно ръководство на ДБС. Но скоро оркестърът остава без работа и тогава той се насочва към концертиране из страната. Настоятелството на дружеството организира различни благотворителни акции за набиране на парични средства най-вече в Деня на слепия. Отначало този ден се е отбелязвал на Томина неделя, първата неделя след Великден, а след 1929 г. на Димитровден — 8 ноември. Приходите на дружеството идват най-вече от дарения на банки, търговски фирми и частни лица. Издават се няколко вида календари, които също носят известна печалба. Организират се лотарии и томболи. През 1933 г. с печалбата от специално проведена лотария е купен един от апартаментите на пл. „Славейков“ 1, който сега е собственост на Съюза на слепите в България.