Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

На 6 февруари МОНТАГЮ НОРМАН, председател на АНГЛИЙСКАТА БАНКА, пристига във Вашингтон, за да се „съветва“ с американския финансов министър АНДРЮ МЕЛЪН. В отговор на това „Федералният резерв“ повишава лихвения процент.

На 9 март 1929 г. Паул Варбург огласява във финансовото списание Financial Chronicles:

„След като е разрешено на оргиите на неограничената спекулация да се разпространяват и в бъдеще… тоталната катастрофа е гарантирана.“

Тези, които разбират какво иска да каже, се изтеглят от борсата и инвестират в злато и сребро. Дес Грифин пише:

„През есента на 1929 г. настъпва моментът, в който международните банкери започват да дърпат лостовете, за да задвижат машината към Втората световна война. След като сами разпродават собствените си агенти и приятели на гребена на изкуствено раздухания бум на акции, международните банкери дръпват чергата под краката на системата и хвърлят САЩ в Голямата депресия. През следващите години развитието на икономиката намалява навсякъде по света, докато в крайна сметка напълно замира.“ (Die Absteiger, S. 177)

Илюминатите ловко използват объркването, за да изкупят имоти и фирми за жълти стотинки. Те имат възможност да се намесят още по-дълбоко в дейността на правителството и съгласно плана CFR започва да привлича в редиците си ключови личности от правителството, икономически босове, шефове от печата и висш военен персонал.

Както вече видяхме, след Версайските договори бъдещето на Германия е предопределено: от нея се иска да заплати репарации на стойност 132 млн. златни марки и 26% от годишния германски износ. Катастрофата на немската валута заради репарационните плащания е предварително ясна: хронична инфлация!

В целия този хаос Германия налага мораториум върху парите за репарации за следващите две години. Силите победителки отхвърлят предложението и на 9 януари 1923 г. гласуват с три на едно (в това число и Англия от името на Лондонското сити) Германският райх да не може да плаща репарации в стоки. В отговор на това на 11 януари 1923 г. френски и белгийски войски окупират Рурската област, но когато германските работници призовават към национална стачка, окупацията се проваля. Войските се изтеглят, а Германия се съгласява на компромисно решение, известно като плана ДАУЕС.

Той е дело на другаря на РОТШИЛД Дж. П. Морган. Съгласно решението на Германия трябвало да се предостави кредит от 800 млн. долара за първите четири години. Планът се проваля в момент, когато репарационните плащания на държавата се увеличават. Той е заменен от плана „Юнг“ (по името на Оуен Юнг, агент на Морган). С цел по-голям грабеж международните банкери създават БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ в Швейцария. Транзакциите по репарационните плащания от Първата световна война се извършвали по следния начин: авоарите от сметката на дадена държава просто били превеждани към активите на друга страна, която имала сметка в същата тази банка. За пореден път банкерите прибрали дебели такси и комисионни.

Проф. Куигли пише:

„Трябва да се отбележи, че тези системи (плановете «Дауес» и «Юнг») създадени от международните банкери и за тях отпускането на заем за Германия е изключително печелившо.“

Това е един от най — добрите примери за система по Макиавели. От една страна, банкерите подкрепят всички воюващи страни, а от друга — отпускат и средствата за репарации на Германия. Независимо как и какво би направила тя, е предварително ясно от кого ще заеме пари, или по-точно: от кого ще трябва да заеме пари. Това е същата група, която планира, финансира, направлява, а освен това и обира каймака на Първата световна война.

Играта не свършва дотук. Предстоят нови цели и планове — наред е война номер две! Благодарение на огромните количества американски капитали, които чрез плановете ДАУЕС и ЮНГ от 1924 г. текат към Германия, е изградена военната машина на Хитлер. В Wall Street and the Rise of Hitler Антъни K. Сатън коментира, че американският принос за подготовката на войната от 1940 г. е истински феномен. Без съмнение той е решаващ за военната подготовка на Германия. Доказателствата се свеждат не само до факта, че влиятелният сектор на американската икономика осъзнава природата на нацизма, но — доколкото е възможно — му съдейства заради собствения си интерес със съзнанието, че войната би свършила тогава, когато Европа и САЩ се намесят…

„Да се пледира незнание е несъвместимо с фактите. Старателно документираните доказателства, че американските банкови и индустриални кръгове оказват сериозна подкрепа за издигането на Третия райх, междувременно са достъпни за всички. Те могат да бъдат намерени в протоколите и докладите на правителствените изслушвания на различни сенатски и конгресни комисии, публикувани между 1928 и 1946 г. Към най — важните спадат: House Subcommittee to Investigate Nazi Propaganda om 1934 г. (Конгресна подкомисия за разследване на нацистката пропаганда), докладът за картелите, предоставен от House Temporary National Economic Committee, 1941 г. (Временна национална икономическа конгресна комисия), както и от Ornate Subcommittee on War Mobilization, 1946 (Сенатска подкомисия за мобилизация от 1946 г.).“