Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Част от тази фантастична история разкрива историкът Едуард Грифин:

В годините преди Втората световна война се създаде ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН картел основен център Германия, който контролираше химическата и фармакологичната индустрия в целия свят. В него участваха фирми от 93 държави и той разполагаше със силна политическа власт. Името му е I.G. FARBEN.

„I.G. е корпорация с общи интереси или по-просто — картел… До избухването на Втората световна война I.G. Farben се превърна в най — големия индустриален концерн в Европа и в най — голямото химическо предприятие в света; то бе част от картел с гигантска големина и власт, невиждана за световната история.“

През 1926 г. I. G. Farben разработва метод за производство на бензин от въглища и по-късно през 1929 г. сключва договор със СТАНДАРТ ОЙЛ (Рокфелер). Компанията дава на I.G. Farben 546 000 от своите първоемисионни акции на стойност повече от 30 млн. щатски долара. Две години по-късно I. G. Farben подписва споразумението АЛИГ (ALIG) с Alcoa-Aluminum. I. G. Farben произвежда около половината от германския бензин, по-късно построява рафинерии извън концентрационните лагери и задължава лагеристите да работят като волове и да произвеждат газ за газовите камери. I. G. Farben е най — големият концерн, контролиран от РОТШИЛД, и влива огромни суми в германската икономика и по-специално за бъдещото SS. Част от ръководството на I. G. Farben между другото са и МАКС и ПАУЛ ВАРБУРГ (Федералния резерв), които притежават банки в Германия и САЩ. Друг член на управителния съвет е С. Е. МИЧЪЛ — от управителния съвет на „Федералния резерв“ и на National City Bank, как го и X. А. МЕТЦ от Bank of Manhattan.

ХЕРМАН ШМИЦ, президент на I. С. Farben, е председател на ДОЙЧЕ БАНК, както и на БАНКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ.

Ейврил и брат му Роланд ХАРИМАН (посветен в „Череп и кости“ през 1917 г.) също участват активно във финансирането на националистите. Това става чрез UNION BANK. Дъщерните фирми на ITT и General electric директно подпомагат германските SS.

Джеймс Мартин, шеф на доклада за икономическата война към Правното министерство, разследва структурата на нацистката индустрия и в All Honorable Man, стр. 70, пише:

„Основното свързващо звено между Хитлер и финансовите «Уолстрийт» — барони е ЯЛМАР Х. ГРИЛИ ШАХТ, президент на германската държавна банка, чиято фамилия от дълги години е свързана с международния финансов елит. Шахт е мозъкът зад «План Юнг», а също и зад «Банката за международни плащания». Съчиненият от Шахт план функционира перфектно и спомага събитията във Ваймарската република да ескалират. Д — Р ФРИЦ ТИСЕН, германски индустриалец, обяснява, че той се обърнал към националсоциалистическата партия чак когато се убедил, че борбата срещу «План Юнг» е неизбежна, когато трябвало да се препречи пътя към пълния крах на Германия… Приемането на финансовите принципи на «План Юнг» увеличава безработицата все повече и повече, докато безработните стават 1 милион.“

Плодородна почва, от която ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ и неговото оръжие Адолф Хитлер оставало само да се възползват. След финансовия крах през 1931 г. германската индустрия е близо до банкрут. Франц Тисен официално влиза в националсоцилиалистическата партия и подкрепя Адолф Хитлер. Голяма част от неговото богатство минава през BANK VOOR HANDEL, която, от своя страна, контролира UNION BANK. Union Bank представлява съюза Тисен — Хариман. Един поглед върху списъка на директорите показва, че четирима от всичките осем са членове на ЧЕРЕП И КОСТИ, а двама са националсоциалисти.

Хариман едновременно финансира СССР и националсоциалистите чрез BROWN BROS. HARIMAN BANK. Един от неговите най — близки съратници е ПРЕСКОТ БУШ, бащата на бившия американски президент ДЖОРДЖ БУШ. Двамата Буш — Прескот и Джордж — са членове на „Череп и кости“.

До 1936 г. над 100 американски фирми участват в изграждането на германската военна машина. Между тях са: General Motors, Ford, International Harvester и Du Pont. Намеренията на инвеститорите са всичко друго, но не и краткосрочна търговия, тъй като договорът между тях и германското правителство ги задължава да не изтеглят и един пфенинг от Германия.

Печалбите щели да дойдат едва пет години по-късно, когато японците нападнат Пърл Харбър и САЩ се включи във Втората световна война. Както виждате, всичко вече е планирано до най — малкия детайл. Но само инсайдерите го знаели.

Ще обобщя последните събития с думите на Дес Грифин:

„Международните банкери и техните агенти създават предпоставките, довели до Първата световна война; те вземат своята плячка, финансират Съветската революция и обсебват контрола върху тази грамадна страна; манипулират събитията в следвоенна Европа по начин, който «създава истерия» (по думите на Едуард Стантън), и финансово се озовават на «седмото небе» — те използват американски пари и прибират огромни комисионни, за да снабдят германската индустрия «с най — новите технически открития» и «да я превърнат във втора световна сила»; в манипулациите си тези безскрупулни лешояди — монополисти използват и експлоатират немския народ по такъв начин, че наистина си спечелват неговата вечна омраза; докато изграждат германската индустрия, борейки се срещу германците, те подготвят пътя, по който един силен мъж щял да достигне политическата сцена и да спечели масите за своята «работа» обещавайки освобождение от чуждестранните финансови престъпници. Германия от 30-те години е бомба с часовников механизъм, която чака личност като Хитлер да стъпи на сцената и да поеме контрола.“ (Die Absteiger, s.176)