Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Може би тук е мястото да се каже, че върховните представители на всички държави, взели участие във войната, се срещат официално в неутрална Швейцария. В сегашния си вид Швейцария е създадена през 1815 г. с решение на Виенския конгрес. На нея й се гарантира перманентен неутралитет.

Случайност?

Или, може би, едно толкова сигурно местенце в сърцето на Европа не е удобно за срещи на живеещите от войната лагери?

Пред конспираторите възниква въпросът как биха могли заедно с метежниците и цялото снаряжение да заминат за Русия. Решението идва от страна на агента на РОТШИЛД и шеф на немска тайна полиция МАКС ВАРБУРГ. Той „опакова“ всички в един вагон, запечатва го и подсигурява пътуването до руската граница. Когато влакът спира (за първи път) в Германия, се качват двама немски офицери за ескорт Те изпълняват заповедта на генерал ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ.

Макс Варбург е брат на Пауд Варбург — първия председател на Federal Reserve Bank.

През юли 1917 г. планираният от международните банкери комплот търпи първия насрещен удар. ЛЕНИН и други се спасяват във Финландия. Малко по-късно, през ноември 1917 г. революцията успява.

Ако имаме предвид финансовата подкрепа, последвана от подготовките в Ню Йорк, това не е толкова странно. По време на кървавата гражданска война след болшевишката революция Ленин е безспорният водач на политическите движения, а Троцки се занимава с военните клонове на организацията, т.е. с „Червената армия“. Името на „Червената армия“ не е избрано случайно. Болшевишката армия под водачеството на Троцки е смъртоносното оръжие на международните банкери под господството на Ротшилд (червената табелка). Съвпадението е твърде голямо.

Исторически факт е, че повечето от революционерите, които Ленин оглавява, са евреи. В броя на „Таймс“ от 29 март 1919 г. се казва, че „една от най-интересните особености ни болшевишкото движение е големият процентен дял на не — руските елементи в групата на водачите. От около 30 комисари или водачи, които образуваш централния апарат на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи“ . Според казаното от генерал А. Нехволодов френските тайни служби установяват, че Якоб Шиф дава нови $ 12 млн. директно на руски милионери. Нехволодов назовава също и Феликс Варбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джером X. Хенауер, Макс Брайтунг в САЩ и Макс Варбург, Олаф Ашбърг и Живтовски в Европа като по-нататъшни спонсори в болшевишката революция.

Посланикът на Руската империя в САЩ Бакхматиев заявява, че след болшевишката победа между 1918 и 1922 г., е извършен трансфер от $ 600 млн. в злато от Русия за Khun Loeb Bank в Ню Йорк. Книгата „Пломбираният влак“ на Майкъл Пиърсън потвърждава, че според документи на Външно министерство до 5 февруари 1918 г. германците са предоставили общо 40 580 997 германски марки за пропаганда в Русия и за особени „случаи“ В същия документ се казва, че само ден след като Ленин поема властта, германската хазна дава доброволно 15 млн. марки на Русия.

Кървавото клане на милиони руснаци и поробването милиони други малко интересувало международните банкери в шествието им към световното владичество.

Болшевишката революция не е подкрепяна само от САЩ и Германия. ОХРАНА секретната служба, създадена от последния руски цар — е изградена от множество секретни служебни структури, които с тайните си шпиони, двойни агенти, тайна полиция и провокатори, изпълняват всички обичайни за това операции. „Охрана“ обаче е и изразено превратаджийска и криминална организация.

От международните банкери (между тях е и АЛФРЕД МИЛНЪР, който по-късно оглавява „Кръглата маса“) текат огромни суми към „Охрана“, своевременно разпространяваща движението на болшевиките. Шпионите на „Охрана“ са внедрени в най-вътрешните кръгове на болшевишката партия и направляват много от нейните действия. Инфилтрацията е толкова дълбока, че през 1908 г. от пет члена на Петербургския комитет на партията четирима са на „Охрана“ Те са връзката с парите, получени от международните банкери за болшевиките, и можели да потискат най-големите си противници, меншевиките и партията на социалистите. Двама агенти на „Охрана“ са действащи издатели и финансови ръководители на „Правда“ и я подкрепят.

Известно е, че ЙОСИФ СТАЛИН е член на „Охрана“ и е важен координатор между царската коалиция и болшевиките.

През 1917 г. след свалянето на царя „Охрана“ официално е разпусната, но до 1921 г. е изградена нова тайна служба под името ЧеКа, чиито членове са десетократно повече от тези на „Охрана“. През 1920 г. името се променя на ГПУ 21 21 ГПУ = Государственное политическое управление (държавно политическо управление) към НКВД. — Бел.прев. , след това на ОГПУ 22 22 ОГПУ Обединенное государственное политическое управление — Бел.прев. и през 1934 г. на НКВД (Народна комисия по вътрешните дела). Руската система на концентрационните лагери, изградена при Сталин, се приписва на НКВД. Лагерите са част от съветското стопанство и почти половината добив на злато и хром идват от принудителния труд на концлагеристите.