Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Въвеждането на Федералния резерв през 1913 г. Улеснява международните банкери да затвърдят финансовата си власт в САЩ. Първият председател на „Федералната резервна банка“ е ПАУ ВАРБУРГ.

Решението за „Федерален резерв“ е последвано от 16. допълнителен параграф на Американската конституция, който оттук нататък давал възможност на Конгреса да облага с данък персоналния доход на американските граждани. Като последствие американското правителство вече няма право да печата собствени пари, с които да финансира операциите си.

Това е моментът в историята на САЩ, когато народът започва да плаща данъци върху доходите си.

Най-важните акционери на ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ (Фед) са:

• Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;

• Lazard Brothers Bank от Париж;

• Israel Moses Seif Bank от Италия;

• Warburg Bank от Амстердам и Хамбург; Lehman Bank от Ню Йорк;

• Khun Loeb Bank от Ню Йорк;

• Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;

• Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.

Още тогава конгресменът ЧАРЛС ЛИНДБЪРГ нарича нововъзникналата Федерална резервна банка „невидимото правителство“ заради финансовата си власт.

Как всъщност функционира „Федералната резервна банка“?

„Комитетът по свободен пазар“ към Фед произвежда „федерални резервни банкноти“ (доларови банкноти). Те се заемат срещу облигации (полици) на американското правителство и служат за гаранция на Фед. Облигациите, от своя страна, се съхраняват от 12 Фед — банки, които трупат годишни лихви от тях.

Бележка към настоящата ситуация:

През 1982 г. американската финансова служба назова дълг в размер на $ 1 070 241 000 000. Следователно Федералният резерв събира около $ 115 800 000 000 лихви само за една година от американските данъкоплатци. Този лихвен капитал влиза непокътнат в касите на Федералния резерв и следователно — в джобовете на частните банкери.

През 1992 г. облигациите, съхранявани в Държавния резерв, бяха на стойност $ 5 000 000 000 000, а лихвените плащания на данъкоплатците непрекъснато се покачват. Федералният резерв трупа цялото това богатство, като отпуска пари на американското правителство, за което прибира лихви, а в същото време разходите му се ограничават само до боя и печат на банкноти. Това е една от най-големите измами в историята на САЩ и едва ли някой разбира, че с облигациите за американското правителство Фед притежава ипотечното право — държавно и частно — върху недвижимото имущество на всички съединени щати в Америка. Безбройните съдебни дела досега не са успели да анулират закона за „Федералния резерв“. Не съществува и правен начин гражданите да си получат парите обратно, защото Фед не е част на американското правителство, а частна компания. Така нареченият Федерален резерв е конституционно — правно неразрешен и следователно няма право да съществува. Вече девет щата търсят „държавни варианти“, за да го отменят.

В историята кралете и останалите диктатори винаги са били известни с това, че изразходват повече, отколкото могат да изтръгнат от народа с данъци. В такива моменти нациите и правителствата заемат необходимите средства от банките. Но как те си прибират парите, в случай че дадено правителство не може или не желае да плати? Решението се казва война!

Правителствено — финансовият бизнес функционира като кредитна институция, която отпуска заем на даден клиент, за да може да си купи кола. Ако той не може да си плати месечните вноски, колата се „извозва“ Как? С друга кола. При финансирането на правителства нещата са същите. Безсмислено е да се отпускат заеми само на една страна. Това трябва да се направи и с враговете й. Заемодателят се уверява, че двете държави са горе — долу еднакви по сила, така че решаващият фактор при конфликт да е финансирането. Следователно, ако една страна откаже да върне заема, заемодателят ще я заплаши с война чрез друга страна, а ако тя продължава да упорства, той ще накара другата държава да я „извози“ като военна жертва (виж Макиавели).

От около 160 години семейство Ротшилд работи на този принцип (9. протокол). Техните братя започват играта в Европа в началото на миналия век след успеха, почерпан от Наполеоновите войни. По онова време на континента се налага т.нар. „равновесие на властите“ За да затвърди поста си на „невидим владетел“, на Ротшилдови са нужни две силни групировки с приблизително равни сили — за да се обезпечи „равновесието на властите“. Следователно те трябвало да се застраховат, че всички А — крале биха могли да бъдат застрашени от всички Б — крале. Разбира се ще бъдат финансирани И двете страни. Тук се появява нуждата от трети център — охранителната полиция — в случай че някоя от двете страни затанцува извън строя.