Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Всичко, което представляваме, сме го постигнали в продължение на стотици животи. Придобили сме мъдрост, която ни е помогнала да изградим нашата изключителност и красота. Ако въпреки всичко някои искат да се придържат към тезата че земният живот е еднократно явление, как ще обяснят например, че преди шест години в едно малко селце в Северен Китай в бедно селско семейство се ражда момче, което цифром и словом на пет години с успех полага зрелостен изпит. Откъде е получило своите знания? Със сигурност не от своите близки, защото те са неграмотни, камо ли да боравят със сложни математически формули, или да говорят чужди езици. Повечето т.нар. „учени“, които в моите очи са по-скоро изобретатели на догми и теории, отхвърлят подобни факти с модерната дума „случайност“; тя винаги идва на помощ, когато липсват познания. Това момче е натрупало знанията си от своите предишни животи. Между другото, случаи като този в Близкия Изток съвсем не са рядкост.

Ние сме много по-ценни, много по-прекрасни, за да сме само миг от вечността. Телата, които обитаваме, са перфектни транспортни средства — избраните от нас „автомобили“, които ни дават възможност да живеем и да играем на материално ниво. Междувременно обаче сме потънали в илюзията, че ние САМИТЕ сме тези тела. Имаме своя произход, своето наследство, което сме получили преди безкрайно много време, но сме забравили себе си. Забравили сме и междувременно отричаме с всички сили, че сме тази Вселена и за съжаление отричаме и отговорност за нея.

Ние сме създали всичко това и продължаваме да го създаваме. Ние СМЕ това, което мислим. Ако във фантазиите си представим сексуален акт, цялото ни същество се възбужда. Ако мислим за беди, ще ни сполети беда. Ако размишляваме за радостта, ще я имаме. Така създаваме нашето бъдеще. Всяка мисъл, която ни ангажира, всяка фантазия и емоция, които се раждат независимо с каква цел, предизвикват чувство, което се отпечатва и складира в душата ни. След това то създава предпоставките за нашите житейски условия, защото привлича обстоятелствата, които са предизвикани и съответстват на същото чувство, запечатано в душата. Всяка дума, която изговаряме, определя нашите бъдещи дни, защото думите са само звукове, които отпечатват чувствата в душата ни, родени в мислите. Никой човек не е жертва на волята или плановете на някого другиго. Всичко, което ни се случва, сме донесли чрез нашите мисли или чувства. Фантазирали сме или с „какво — би — станало — ако“, или с някаква форма на страха. Или някой е казал, че нещо трябва да е така, а не иначе, и ние сме го приели за чиста монета. Всичко, което се случва, се случва като преднамерен акт, установен от мислите и емоциите. ВСИЧКО!

Хилядолетия наред различни същества са се опитвали да ни предадат това знание — със загадки, песни и текстове — но повечето от нас не искат да си го припомнят. Само малцина поемат върху плещите си отговорността за своя живот. Космосът обаче е създаден по този начин и затова е най-перфектната, правилната и справедлива система. Той улеснява всеки от нас ДА СТАНЕ ТАКЪВ, какъвто иска. От най-отвратителен и ужасен — до най-достоен и извисен. Ние получаваме това, което изказваме. Колкото по-ограничена представа човек има за себе си, толкова ще е по-ограничен. Колкото по-малко уважава интелигентността си, толкова ще е по-глупав. Колкото по-малко се смята за красив, толкова ще е по-грозен. Колкото мисли, че е беден, толкова повече ще обеднява. Кой тогава е творец на живота? НИЕ САМИТЕ!

Но какво постигат днес повечето от нас? Нашите велики творения са войни, нещастия, грижи, страдания, яд, мизерия, омраза, раздвоение, самоотхвърляне, болести и смърт.

Повечето хора водят ограничен живот, приели са ограничени идеи, които са превърнали в непоклатими душевни истини и съответно — в житейска реалност и техен собствен затвор.

Хората са скъсали с любовта, с което ОСЪЖДАТ всички неща, всички хора и дори самите себе си.

Те живеят според комплекса на модата, носещ името красота, и се ограждат с предмети, които ограниченото съзнание би приело — съзнанието, което отхвърля всичко извън собствения си недостижим идеал.

Те са деца, които са родени само за да пораснат, да загубят виталността на телата си и да потънат в мисли за старостта, докато умрат.

Ние, които някога сме били велики творци, днес сме пропаднали до стадни създания, живеещи изолирано в големи градове и изпълнени със страх зад заключени врати. Вместо радост, любов и дела, подобни на Христовите, изграждаме грамадни сгради и отвратително съзнание. Създали сме общество, което регулира и контролира какво да мислим, в какво да вярваме, как да се държим и как да изглеждаме. Пламенният творец в нас, който има властта да приеме една мисъл и да придаде всякаква форма на живота, е хванат в капана на религиите и догмите, модата и традицията чрез ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ!