Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Тези, които съдействат за еволюцията, ще придобият чудесен опит. Те ще преживеят предсказаната „златна епоха“, но при условие, че бъдат водени от „вътрешен порив за развитие“.

Днес можем да разпознаем подобен тип хора по това, че желанията им внезапно се сбъдват или, без да очакват, откриват нови съмишленици, които иначе дълго са чакали.

Земното съзнание драстично ще се повиши, което ще стане ясно от проблемите на планетата. В медицината това се нарича лечебна криза, т.е. симптомите на пациента се влошават, разразяват още веднъж, след което следва бързо подобрение. Земята също ще преживее подобна лечебна криза този т.нар. очистителен процес. Преди истински да си поеме дъх, тя ще се изчисти от мръсотията, което ще стане с ураганите, земетресенията, изригванията на вулканите и изместването на полюсите.

Виждате, че всичко „негативно“ има позитивна страна. Илюминатите играят ролята на плашило, за да си спомним за нас и отговорността ни към живота. Лечебната криза и промяната са започнали и Илюминатите няма да бъдат пощадени. На бял свят ще излизат все повече книги и изследователи, които разследват техните машинации, както и други недъзи на нашето време, вътрешни и външни. Системите на старите ложи — с тяхното потайничене, церемонии, символи, одежди, молитвени ритуали и преди всичко ТАЙНИ, които грижливо пазят — както и т.нар. „християнски“ църкви, с право няма да оцелеят. Силата и свежестта на новото поколение няма да се интересува повече от тези ала — балистики. Старите системи не успяха да освободят хората от войните и ежедневното безсърдечие и не издържаха изпита. Старите хора и старите разбирания ще изчезнат и ще бъдат заместени от нови, ориентирани в бъдещето и преди всичко действащи чрез сърцето си личности.

Много е вероятно в някой минал живот да сме допринесли с нещо за идването на новите условия на планетата, защото в противен случай сега нямаше да сме тук, включително и моята скромна особа. Да знаем това и да действаме от тази позиция, е най-важното в момента. „Истинският грях“ всъщност е задача за нашата отговорност. Отговорността за нашето творчество. Думата грях (Sunde) идва от старонемското Sinte = разделяне, раздяла. Грехът се състои в това да си разделен от Вселената, да не разпознаващ себе си като част от Нея. Ние всеки ден творим. Пожелаваме си нещо представяме си желаното (визуализация), после разработваме план (мислене) и го въвеждаме в материята (действие). Ние самите, всеки отделен човек е Творение. Един мирови учител някога е казал: „Отец ти е по-близо до теб, отколкото е твоята риза отколкото твоят дъх“ . Къде другаде би могъл се скрие освен в нашето цялостно битие, в цялата екзистенция?

Грехът да сме отделени, е видим при хората, които очакват външното връщане на Христос, т.е. на личност, която ще въведе всичко в ред. Идването на Христос обаче няма да е персонифицирано, а ще се случи в душите на хората и най-вече на тези, които са решили да поемат по този път. Самопознанието, безкористната любов и благото у всекиго ще донесе неговото завръщане и то няма да е свързано с определена раса или религия. Антихристът също не е личност, която ще превземе света отвън; като цяло той е човешкото свръх — Его. Така че той вече отдавна владее света. Рецепта за спасение няма. В момента, в който допуснете, че ще ви спасят, защото сте станали член на някоя верска група, се поставяте над другарите си по съдба и подхранвате Егото си — съответно силовото поле на т.нар. Антихрист. Така постигате обратното на това, към което се стремите. Забавна игричка, нали?

В същото време хората масово искат да са като Исус, Тот, Буда или Сен Жермен и с удоволствие биха желали да лекуват като полагат длан, да материализират нещо от етера, да ходят по водата и т.н. Всеки мека да се ползва от уменията им, но не и да чувства и да мисли като тях. С охота пропуска, че те са говорили и действали от сърце и душа; към всички са изпитвали една и съща любов: към бедните, към богатите, към проститутките, войниците сакатите, безпризорните… Цветът на кожата, езикът, расата или религията са били без значение за тях. Ако един ден сте способни да приемете за брат или другар в живота човека, когото срещнете на улицата, ще сте способни да извършите същите „чудеса“. Всъщност това не са никакви чудеса, а резултат — съответно наградата, която адептите сами са си изработили. Поздравявам тези от вас, които се стремят към подобно нещо, защото са разбрали казаното от учителите и това, което междувременно сме се отдалечили.