Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

От хилядолетия учат хората, че Творението живее извън своето царство, някъде там дълбоко в пространството. Повече го приемат за истина. То обаче, произходът на всеки живот, никога не е било извън нас — Творението сме ние. Хората са научени, че се раждат, за да живеят, да остареят и да умрат. Те вярват в това и са го превърнали в реалност за съществуването си на Земята.

На хората им е втълпено, че Творението е създадено от Бог — самостоятелно същество, естествено мъж, които с ръцете си е направил Небето и Земята, а след това хората. Ако първичният принцип, висшата интелигентност, която християните наричат Бог, е създал хората и всичко останало, възниква въпроса ОТ КАКВО Бог е направил всичко? Естествено от себе си, тъй като нямал друго под ръка! Следователно всичко, създадено от Твореца (Вселената), СЪЩО е Творец (Вселена) — нали материалът е същият. Както когато двама души се събират и създават дете — резултатът е същият, т.е. човек. Или ако се съберат две кучета, няма да се роди крава, а куче. Казано с езика на християните: ако Бог е създал всяко битие, може да се породи само Бог! От него е произлязло всичко, което днес съществува — било то човек, животно, растение, камък, чувство, мисъл — просто ВСИЧКО: Творението означава пълнота.

Това е учел Йешуа Бен Йозеф, когото християните наричат Исус от Назарет. Баща му е баща на любовта! На старо-еверейски Христос е наричал своя Отец АББА. Преведено АББА означава ТАТКО. Това показва вътрешната връзка помежду им. Исус не го е смятал за господар или Бог, а се е обръщал към него с „татко“.

Висшата интелигентност обича Творението си. Ако Бог наказваше собственото си Творение, което създава от себе си, то е все едно да накаже себе си. Виждате ли безсмислицата? Строгият Бог е пълен абсурд. Това е разликата между първичното християнство и останалите учения от онова време: Създателят обича, а не наказва Творението си. Но хората могат да бъдат управлявани чрез страха, който им се внушава. Набива им се в главите, че ако не служат на Бога, ще бъдат пратени в ада, където ги чакат мъчения и страдания. Това означава, че Бог, който е създал всичко от себе си, ще се хвърлил в ада, за да се накаже. Наистина само болен мозък може да роди подобно твърдение!

Христос изобщо не е споменавал съществуването на това място и ясно е обяснявал, че адът и раят са ВЪВ нас. Казвал, че е Божи син, но и че всеки друг на този свят е син на Бога. Учел, че:

„… който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши… защото ето, Божието царство е всред вас…“

Човек е създал образи на Бога, за да властва над другите. Религиите държат под контрол хората и народите, когато войската почива — страхът е техният инструмент за обуздаване на народа. Хилядолетия наред църковната власт е причина за унищожение на чужди култури. Майте и ацтеките са избити под властта на римокатолическата църква, защото не вярвали на това, на което тя учела т.нар. „свещени войни“ през тъмните векове са водени, за да се заличат всички нежелани религиозни учения. Екзекутирани и измъчвани са най-вече жени. Верската общност е управляване с помощта на „адския огън, сярата и дявола“ и страхът е посаждан още в беззащитните детски души. Учели ги, че ако не правят, каквото се иска от тях според канона на църквата, щели да горят в ада.

Когато на един човек се отнема неговата божественост и цялостност — и му се втълпи, че е отделен от Твореца, лесно може да бъде управляван. Вселената не е създала ада и дявола. Те са страхливото изобретение на хората, за да измъчват своите братя. Адът и дяволът са църковни догми, които целят да сплашат хората и да ги превърнат в лесна за управление маса. Творението е всичко: всяка песъчинка, всяка звезда, пеперуда, всеки човек. Всички неща са Творение. Ако имаше такова място като ада, то щеше да е като раково образувание в тялото на Творението и Творението би загинало.

Действително много хора вярват, че са презряната част от общия организъм. Ако беше така, кой тогава е този, който внимателно надзърта през очите ни? Кой дарява индивидуалността, неповторимостта, характера, чувствителността, способността ни да обичаме, да прегръщаме, да се надяваме, да сънуваме и да творим? Откъде идват интелигентността, всички знания и цялата мъдрост, които ние, хората, притежаваме? Мислите ли наистина, че бихте могли да постигнем всичкия опит, цялото наше познание само в рамките на един живот, който във вечността е нещо като едно вдишване и издишване?