Мика Валтари - Черният ангел

— Какво ме интересува твоето сърце? — избухна тя с пламнали страни. — Сърцето ти е латинско, думите ти го доказват. Константинопол никога не ще бъде унищожен. Напразно всяко ново поколение турци са се опитвали да го превземат. Самата Божа Майка варди стените му и как ли невръстно хлапе, какъвто е Мехмед, с който дори самите турци се подиграват, ще съумее да ги разруши.

Но всичко това беше само заради приказването, тъй непоклатима беше вярата й в стените на града. С по-тих глас и поглеждайки встрани тя попита:

— Що рече за божията принуда? И наистина ли жена ти е по-възрастна от теб? Въпросът й накара сърцето ми отново да се възрадва, тъй като беше доказателство за това, че в нейната ревнива женска душа се бе пробудило любопитство. В същото време слугата ми се върна, блъскайки входната врата и тропайки тежко по стълбата. Излязох да го посрещна и взех кошницата от ръката му.

— Нямам повече нужда от теб днес, Мануил — рекох аз.

— Господарю — настоя той, — ще вардя къщата от отсрещната винарна. Повярвай ми, така е най-добре.

Старецът нетърпеливо ме докосна по ръкава, приведе главата ми и пошушна в ухото ми:

— В името божие, господарю, научи я да се облича по-различно. Така облечена тя привлича всеки поглед и предизвиква повече любопитство, отколкото ако беше тръгнала с открито лице и нарисувана като леко момиче от пристанището.

— Мануил — предупредих го аз, — кинжалът ми излиза лесно от ножницата.

Но той започна да се подхилва, все едно, че бях казал нещо смешно, потривайки благочестиво ръце.

— Имаш душа на сводник като бръснаря — сопнах се аз и го ритнах. — Засрами се! — Но ритникът ми бе лек и внимателен — по-скоро знак на благоразположение.

Внесох кошницата в стаята. Раздухах въглените и добавих още въглища. Налях вино в сребърна чаша. Разчупих житна погача и сипах сладки в китайската си фруктиера. Тя вдигна протестиращо ръце:

— Недей, недей!

Но след това по гръцки се прекръсти, отпи от тъмното вино, отчупи си от погачата и опита меден карамел на клечка. Аз също опитах от всичко. Не бях по-гладен от нея.

— Пихме вино и разчупихме погача заедно — започнах аз. — Сега вече знаеш, че не мога с нищо да ти навредя. Ти си ми гостенка и всичко, що притежавам, е твое.

Тя се усмихна и рече:

— Щеше да ми разкажеш за божието предопределение.

— Наговорих вече твърде много — възпротивих се аз. — Защо ли да говоря, след като ти си тук. Освен това хората често говорят за различни неща, а употребяват едни и същи думи. Словата носят само недоразумения и подозрения. На мен ми стига, че си тук и нямам нужда от думи, щом си при мен.

Стоплих ръцете й в дланите си над мангала. Пръстите й бяха студени, но страните й руменееха.

— Любов моя! — тихо казах аз. — Единствена любима! Мислех, че съм достигнал есента на своя живот, но не било вярно. Благодарен съм, че те има.

По-късно тя ми разказа как не могла да дойде, защото майка й се разболяла. Забелязах, че с удоволствие би ми казала коя е, но й забраних. Не исках да знам. Знанието носи само неприятности. Всичко с времето си. Стигаше ми и това, че беше дошла.

На тръгване тя ме запита:

— Наистина ли смяташ, че турците още тази пролет ще започнат обсадата на Константинопол?

Принуден бях отново да избухна:

— Ами вие, гърците, съвсем ли сте полудели! Дервиши и проповедници на исляма обикалят селата на цяла Азия. Подвластните на агаряните войски в Европа вече са получили заповед за потегляне. В Адрианопол леят топове. Султанът има намерение да събере невиждана по големината си войска под стените на Константинопол. А ти все още питаш: „Той наистина ли ще дойде?“

— Разбира се, той идва! — извиках. — Той бърза! След като унията е влязла в сила, папата може да убеди европейските владетели да забравят враждите и войните помежду си и още веднъж да се втурнат в кръстоносен поход. Ако турците са смъртна заплаха за вас, то Константинопол, в средата на турската империя, е смъртна заплаха за султана. Ти не знаеш неговия велик блян. Той се мисли за Александър Велики на нашето време.

— Ш-ш-ш-т, ш-ш-ш-т, зауспокоява ме тя, като се усмихваше невярващо. — Ако това е така, едва ли много пъти още ще се видим.

— Какво означават тези думи? — запитах и се вкопчих в ръцете й.

— Ако султанът наистина тръгне от Адрианопол, император Константин ще прати бързоходен кораб да закара на сигурно място в Морея всички жени от императорското семейство. За всеки случай. На кораба ще вземат и няколко жени от по-знатните родове. За мен също има запазено място.