Сибин Майналовски - Любов с кървави сълзи

И, съдейки по кръвта по стените и по пода (за Бога, дори по тавана имаше кървави петна!), явно точно това бях направил.

Сигурно сте чели за това по кримистраниците на таблоидите. Наричаха убиеца на всеки един от изчезналите и след това открити разкъсани „Гризлито“. Находчиви репортери направиха пари и кариера, издирвайки случайни свидетели на някои от убийствата. Те охотно описваха пред диктофоните какво точно са видели: огромно чудовище, покрито с лъскава черна козина, с пламтящи в яркочервено (кървавочервено) очи, с огромни зъби и страховити нокти, което някак си свръхестествено тихо се промъквало под прикритието на нощта.

Което нямало нищо общо с човек.

О, знам — и аз отначало си помислих, че това не може да бъде. След осмата жертва обаче поярвах. Благодарение на странната ми връзка с Даяна веднага разбирах кога точно ми е невярна.

И тогава превъртах.

Не, всъщност терминът не е точен. Не знам с какви думи може да се опише това, което става с мен. На няколко пъти, когато знаех, че моята приятелка отива на среща с любовник, се опитвах да сложа видеокамера, за да разбера какво точно става. Когато се опомнях обаче, парчетата от корпуса й се въргаляха в локвите кръв.

Опитвах се да се заключвам, да противодействам на тази страшна сила, да се оковавам с белезници… Напразно. Ето и сега — по мен има най-малко десет килограма стомана, която обаче с нищо няма да ми помогне. Щом започна да… да се преобразявам, така да го кажем, нищо не е в състояние да ме спре.

Досега съм убил над двадесет души. Не, нека бъда точен… да, точно така, 27. Най-лошото е, че тези хора нямат никаква вина. Дори не я познават, по дяволите!

Омръзна ми. По едно време мислех, че съм се излекувал, но миналата седмица всичко започна отначало. Опитах се да поговоря деликатно с нея. Не ми повярва и реши, че всичко е въпрос на елементарна ревност. А аз не ревнувам и точно там е най-големият парадокс. В крайна сметка тя така или иначе винаги се връща при мен.

Но това в мен (или извън мен?) е по-силно.

Веригите наистина започват да ми отесняват. Сигурно любовникът й вече е на вратата. Значи имам още около минута.

Затова ще се самоубия. Ако и днес стане същото, няма да имам сили да живея. С това писание признавам всичко. Ако искате, ме съдете. За себе си обаче аз съм невинен.

В новия ми диск (онзи, който ще излезе с черната рамка…) има една песен. Последната. Казва се „Любов с кървави сълзи“. Бих искал да помоля този, който ще ме погребе, да я пусне, докато слагат ковчега ми в земята. Дали ще е възможно? Много ще съм ви…

О, не.

©, 2001, Сибин Майналовски

© 2001 Сибин Майналовски

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1522)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40