Реймънд Фийст - В царството на Мрачния

— Потрудихме се малко. Способностите ти работят само в границите на това помещение — продължи образът на дасата. — Съществото, което те доведе, каза, че си могъщ магьосник и можем да научим много от теб. Наблюдаваме ви отдавна, цуранска жено. Воините ви са като деца, но се боим от онези с черните роби.

Образът изчезна, но гласът продължи:

— Почини си. Предстоят много тестове. Ако съдействаш, ще останеш жива.

Нямаше нужда да пояснява какво ще се случи, ако не съдейства.

— Това е много интересно — каза Накор.

Пъг не можеше да повярва на очите си. Дасатът, който стоеше пред него, беше Черния Макрос, някогашният обитател на Острова на чародея и баща на Миранда. Провери с магическите си сетива и се убеди, че това не е илюзия или заклинание. За последно го бе видял при битката с демонския крал, когато бе затворил разлома.

— Ти си мъртъв.

— Бях — отвърна Макрос. — Ела, очаква ни дълъг разговор, а нямаме много време.

Без повече обяснения или извинения към останалите двамата се оттеглиха в една малка градинка.

— Това бедно парче земя получава само около час светлина, когато слънцето е директно отгоре — Макрос говореше на Кралската реч. Явно не искаше никой друг да разбере какво ще си кажат.

— Не знам какво да кажа. Напълно съм объркан — призна Пъг.

Макрос му посочи една пейка.

— Дасатите не медитират, така че трябваше да преустроя това място.

Пъг се усмихна. Пейката беше точно копие на онази във Вила Беата.

— Как е възможно?

— Разгневих боговете — Макрос седна и Пъг се настани до него. — Използвах целия си магически арсенал срещу Маарг, докато ти се мъчеше да затвориш разлома между петия кръг и Шила. Явно си успял, иначе нямаше да си тук. Някои от спомените ми все още липсват. Например помня кога те видях за пръв път. Помня и кога се видяхме за последно с Накор, но не се сещам кога се запознахме. Почти не помня жена си и дъщеря си, макар да знам, че имах жена и дъщеря.

— Миранда, моята съпруга — поясни Пъг.

Макрос кимна и погледна стената на градинката. В очите му имаше болка.

— Това ли е наказанието ти, че си разгневил боговете на Мидкемия? — попита Пъг.

— Да. Сражавах се с Маарг, когато внезапно болката изчезна и се устремих към някаква бяла светлина. След това се озовах пред Лимс-Крагма — той направи пауза. — Бил ли си при нея?

— Два пъти — призна Пъг. — В една зала със саркофази?

— Безкрайна във всички посоки. Умрелите лягат там, а после отиват на съд при богинята и заемат новото си място в Колелото на живота — Макрос въздъхна. — Но не и аз. Говорих с нея, но ще ти спестя подробностите. Знаеш, че бях суетен човек и смятах, че преценката ми е много по-добра от тази на другите.

Пъг кимна и каза:

— За повечето неща беше прав. Томас никога нямаше да преживее трансформацията в Драконов господар, ако не беше ти. А кой знае какво щеше да стане с мен.

— Това бяха дребни намеси. Помниш ли, че се опитах да стана бог?

— Искаше да се възвисиш, когато Накор те откри, нали?

— Да. Исках да ускоря завръщането на Сариг, изгубения Бог на Магията.

— Затова ли те наказаха?

— Боговете мразят надменните. Те ни подтикват към велики дела, но без нашата вяра изтляват. Как ще ги почитаме, ако станем като тях?

— Аха — отвърна Пъг.

— Чуй какво трябва да знаеш. Останалото може да почака. Дасатите са открили Келеуан.

— Заради талноя.

— По-добре не споменавай това име. Ще ти обясня след малко.

— Добре. Кажи важното.

— Всичко е свързано. Още от самото начало. Нали знаеш историите за Войните на хаоса?

— Томас пази спомените на Ашен-Шугар.

— Спомня ли си триумфа, когато са скрили Камъка на живота и са прогонили Драконовата орда от Мидкемия?

— Да. Това е било в края на Войните. Разказвал ми е историята. Говорихме за това, преди синът му Калис да освободи енергията от Камъка на живота.

— Аха. Нямам спомен за това нещо. Но е добре. Една тревога по-малко. Трябва да знаеш, че Войните на хаоса никога не са преставали. Войната на разлома, нашествието на Изумрудената кралица и всички останали заплахи са част от тях. А най-опасното тепърва предстои.

— Дасатите?

— Да — отвърна Макрос. — И този свят е имал Войни на хаоса, но един бог е излязъл победител. Сега го знаят като Мрачния, но всъщност е техният бог на злото. Огледай се, Пъг. В това ще се превърне Мидкемия, ако Безименният успее да я завладее.

— Невероятно.

— Вярвам, че дасатите невинаги са били такива. Но и в най-добрата си проява няма да са желани гости на Мидкемия. Дори заради дребния факт, че ще умъртвят земята, ако стоят достатъчно дълго на нея. Освен това са толкова агресивни, че пред тях планинските тролове са кротки мили създания — Макрос се засмя. — Виж, все още си спомням някои неща от предишния си живот. Когато се преродих, ми позволиха да запазя някои спомени, за да имам представа какво трябва да свърша. Разбираш ли, аз съм Градинаря и се грижа за едно много деликатно и крехко цвете.