Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Здесь есть возможность читать онлайн «Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Трийсет и пета и други години: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Трийсет и пета и други години»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Трийсет и пета и други години — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Трийсет и пета и други години», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

„Гениални артисти!“, „Светлината приижда към европейската сцена от Изток“… Западната преса не случайно ги хвали толкова… Изкуството им явно е удобно на буржоазията.

С неприязън си спомни за Коонен. „Момиче“… Нарича трийсетгодишна жена „момиче“, ама че господарка се намерила, „момиче“ й слугува. И не от щедрост на таланта е простодушна и демократична със събеседника си, а от равнодушие. Все й е едно с кого разговаря, за нея е важен поводът да разкаже за себе си, за своите успехи… Стефан Цвайг, О’Нийл, Жан Кокто…

Прав е в статията си Зрителят: на Камерния театър му липсва скромност. Наистина това тяхното е безочлива самореклама! „Победихме Малий театър в съревнованието…“ Малий театър е жив и ще живее, ама още не се знае дали вие ще оживеете… Малий театър е нужен на народа, нужен е на страната, драга мадам Коонен, обаче още не е ясно дали вие сте нужна на страната. На Запада сте нужна вие, да. Западът ви аплодира… Но от нашия, от съветския зрител вие няма да получите аплодисменти.

Някой в болницата показа на Андрей Андреевич Вадимовата статия, похвалиха ли го, подиграха ли се: „Яко перо има синът ви.“

Вечерта Андрей Андреевич, както винаги, влезе в стаята на Вадим, придърпа стола до леглото му.

— Прочетох репликата ти. Както разбираш, вече няма да ни приемат в този дом. И ме е страх, че не само в този.

Поседя мълчаливо, взрян в пода, после стана.

— Мери ли си температурата?

— Температурата ми е нормална — измуча Вадим. — Като не ни приемат в този дом, ще се намерят по-добри.

И потъна в хубавия, здрав сън на човек, изпълнил дълга си.

А на сутринта, както и миналия път, се разнесе телефонен звън. Още сънен. Вадим вдигна слушалката и чу познатия служебен, просташки глас:

— Гражданинът Марасевич? Днес в дванайсет часа трябва да дойдете в НКВД при другаря Алтман, ще получите пропуск в бюрото за пропуски на „Кузнецкий мост“ 24.

Същият кабинет, прозорците с решетки, същият Алтман с военната си униформа, която му виси като на закачалка, същите хлътнали бузи и печални очи.

Той порови в чекмеджето на бюрото си, намери някаква папка, извади протокола от предишния разпит. Препрочете го.

Вадим го следеше с неспокоен поглед, отново го бе завладял животинският страх, не знаеше какво ще му сервира Алтман този път.

След като дочете и последната страница, Алтман, без да поглежда Вадим, тихо и унило попита:

— Не се ли отказвате от показанията си?

— Разбира се, че не, нали съм ги подписал?

— Искате ли да добавите нещо?

Дава му се шанс. Трябва да го използува.

— Вижте сега — подзе Вадим, — миналия път ме питахте за антисъветски разговори. И днес повтарям: с никого не съм водил и не съм могъл да водя никакви контрареволюционни, антисъветски разговори. Но естествено вашият въпрос ме накара дълбоко да се замисля, разбирах, че не случайно сте задали този въпрос, че сте имали някакви основания да го зададете. И предположих, че за такова основание може да е послужил вицът, който разказах на един познат, случайно, но го разказах.

— Какъв виц? — Алтман се облегна назад, приготви се да слуша и за пръв път открито погледна Вадим.

Вадим разказа и самия виц, и от кого го е чул, и на кого го е преразказал. Допълни, че не е придавал значение на вица, разказали му го в присъствието на член на партиен комитет, който изобщо не реагирал на него, дори се засмял. И той, Вадим, го преразказал на своя бръснар, Сергей Алексесвич, когато човек седи на бръснарския стол, все нещо бъбри, още повече че той познава бръснаря от детинство — човекът няма нищо общо с политиката, цялото му отношение към нея се изразява с няколко шеговити думи: „И тук има пръст Лев Давидович.“

Точно тази версия избра Вадим тук, в кабинета, версия спокойна, сдържана и според него убедителна.

Известно време Алтман мълча. Най-зловещо сега беше именно мълчанието му — по този начин той показваше на Вадим своето недоверие, недоволството си. Правеше впечатление на бавномислещ човек.

После Алтман взе лист хартия и каза:

— Повторете: кой ви разказа вица?

Вадим повтори.

— Кога стана това?

Вадим каза месеца, датата не помнеше.

— На кого го разказахте?

И тогава се разбра, че Вадим не знае фамилното име на Сергей Алексеевич. Алтман си записа на листче собственото и бащиното му име и адреса на бръснарницата.

— Какви други вицове сте разказвали и на кого?

Вадим сви рамене.

— Аз? Вицове? На никого не съм разказвал.

— Искате да ме убедите, че никога през живота си не сте чували друг виц, освен този? В това ли искате да ме убедите?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Трийсет и пета и други години»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Трийсет и пета и други години» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джек Лондон
libcat.ru: книга без обложки
Итало Калвино
libcat.ru: книга без обложки
Анатолий Рибаков
Анатолій Рибаков - Кортик
Анатолій Рибаков
Анатолій Рибаков - Бронзовий птах
Анатолій Рибаков
Анатолій Дімаров - Друга планета
Анатолій Дімаров
libcat.ru: книга без обложки
Анатолий Петухов
Арчибалд Кронин - Героични години
Арчибалд Кронин
libcat.ru: книга без обложки
Анатолий Радов
Анатолий Петровецкий - Люба, Яночка… и другие
Анатолий Петровецкий
Отзывы о книге «Трийсет и пета и други години»

Обсуждение, отзывы о книге «Трийсет и пета и други години» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x