Роберт Хюлик: Скелет под камбаната

— Кажи името си и с какво се занимаваш! — заповяда съдията.

— Настоявам да зная… — започна Лин Фан. Началникът на стражниците го удари през лицето с дръжката на бича си.

— Говори почтително и отговаряй на въпросите на негово превъзходителство, песоглавецо! — кресна му той.

Превръзката се беше разхлабила и раната върху челото на Лин Фан бе започнала да кърви обилно. Задавен от гняв, той процеди през зъби:

— Вашият покорен слуга се нарича Лин Фан и е търговец от град Кантон. Настоявам да зная защо съм арестуван.

Началникът на стражниците вдигна бича си, но съдията му направи знак с ръка и каза хладно:

— Скоро ще стигнем и до това. Първо ни кажи виждал ли си преди този предмет?

Докато говореше, съдията бутна златния медальон, намерен под камбаната, през ръба на масата. Той звънна на каменния под пред Лин Фан. Лин Фан го изгледа с безразличие, после изведнъж го вдигна и започна да го разглежда внимателно върху дланта си.

— Това е на… — оживено заговори той, но бързо се овладя. После добави твърдо: — Това е мое. Кой ви го е дал?

— Тук само съдът има право да задава въпроси — отвърна съдията. Той даде знак на началника на стражниците, който бързо грабна медальона от ръцете на Лин Фан и го постави обратно на масата.

Лин Фан се надигна, лицето му посиня от гняв. Той изкрещя:

— Върнете ми го!

— На колене, Лин Фан! — викна съдията. — Сега ще отговоря на въпроса ти.

Когато Лин Фан бавно падна на колене, съдията продължи:

— Питате защо си арестуван. Аз, съдията, ти казвам. че си обвинен в присвояване правата на държавата. Незаконно си търгувал със сол.

Самообладанието на Лин Фан като че ли се върна.

— Това е лъжа! — хладно каза той.

— Негодникът проявява неуважение към съда! — викна съдията. — Ударете го десет пъти с тежкия бич!

Двама стражници разкъсаха дрехата на Лин Фан, смъкнаха я и го хвърлиха на пода по очи. Бичът изсвистя във въздуха.

Лин Фан не беше свикнал на телесни наказания. Щом бичът се впи в плътта, писъците му се извисиха до небето. Когато началникът на стражниците го вдигна, лицето му бе посивяло и той дишаше с мъка. Съдията го изчака да се съвземе и каза:

— Имам сигурни свидетели, Лин Фан, които ще дадат показания за незаконната ти търговия. Няма да е лесно да измъкнем признанията им, но няколко удара с тежкия бич без съмнение ще ги накарат да проговорят.

Лин Фан погледна съдията с кръвясали очи. Той беше още полузашеметен. Хун стрелна въпросителен поглед към Ма Жун и Цяо Тай, но те поклатиха глави. Нямаха никаква представа за кого говори съдията. Тао Ган също гледаше слисано.

Съдията направи знак на началника на стражниците, който напусна залата, последван от двама свои подчинени.

Възцари се пълна тишина. Погледите на всички зрители бяха приковани в страничната врата, през която бяха излезли стражниците. Когато се върнаха, началникът им носеше един топ черна импрегнирана хартия. Двамата му подчинени вървяха след него, залитайки под тежестта на навитите тръстикови рогозки. Над тълпата се понесоха възгласи на недоумение.

Началникът на стражниците постла хартията на пода пред съдийската маса. Стражниците развиха рогозките и ги поставиха върху нея. Съдията кимна с глава, тримата взеха бичовете си и започнаха да удрят с тях по рогозките с всичките си сили. Ди ги наблюдаваше и бавно поглаждаше дългата си брада. Най-сетне вдигна ръка. Тримата мъже спряха и обърсаха потта от челата си.

— Тези рогозки — обяви съдията — са взети от пода на един таен склад в задния двор на къщата на Лин Фан. Сега ще видим какви показания ще дадат те на съда!

Началникът на стражниците отново нави рогозките. После хвана импрегнираната хартия за единия край, като направи знак на двамата си подчинени да вдигнат другия. Раздрусаха я внимателно няколко пъти и в средата й се събра шепа сив прах. Началникът гребна малко от него на върха на меча си и го поднесе към съдията.

Ди наплюнчи пръстта си, допря го до сивия прах, после го облиза и кимна доволно.

— Лин Фан — рече той, — ти си мислиш, че си заличил всички следи от незаконната си търговия. Но не си съобразил, че колкото и внимателно да се пометат рогозките, в тях все пак ще остане известно количество сол. Не много, но достатъчно, за да се докаже вината ти!

Тълпата откликна с одобрителни възгласи.

— Тишина! — извика съдията. После продължи към Лин Фан: — На това отгоре има и второ обвинение срещу тебе, Лин Фан! Снощи ти извърши покушение срещу мене и помощниците ми, докато проучвахме Храма на отвъдното проникновение. Признай престъплението си!