Франк Хърбърт - Месията на Дюна

— Видя ли сега? — попита Сцитал. — Чие е най-справедливото решение? И що за решение е?

— Искам да обсъдим как ще предадем Хейт на императора — настоя Едрик. — По мое убеждение Хейт отразява старомодната почтеност, в която Атреидес е бил възпитан на родната си планета. Предполагам, че той ще подпомогне императора да разшири моралния си светоглед, да определи положителните и отрицателните съставки на живота и религията.

Сцитал се усмихна, плъзгайки благ поглед по лицата на събеседниците си. Всички бяха точно такива, каквито бе очаквал. Светата майка боравеше с чувствата си, сякаш въртеше коса. Ирулан беше отлично обучена за задача, в която се бе провалила, и си оставаше дефектно творение на Бене Гесерит. Едрик не беше нищо повече (но и нищо по-малко) от прост чирак-магьосник — той можеше да прикрива останалите и да разсейва врага. Виждайки, че продължават да не му обръщат внимание, пратеникът на Сдружението отново потъна в мълчание.

— Разбираш ли, че този Хейт ще трябва да отрови психиката на Пол? — запита Ирулан.

— Горе-долу — кимна Сцитал.

— Какво ще стане с квизарата?

— Най-леката промяна на ударението, най-малкото подхлъзване в чувствата стига, за да превърне завистта в ненавист.

— Ами ПОСИТ? — отново попита Ирулан.

— Печалбата сплотява търговците — каза Сцитал.

— Какво ще правим с останалите обществени сили?

— Ще ги замаем с авторитета на правителството. Ще привлечем по-влиятелните в името на морала и прогреса. Опозицията ще се задуши в собствените си примки.

— И Алая ли?

— Хейт е многоцелеви гола — отвърна Сцитал. — Сестрата на императора навлиза във възраст, когато може да хлътне при среща с чаровен мъжкар, създаден за тази цел. Неговата мъжественост и качествата му на ментат ще я привлекат неудържимо.

Мохайъм позволи на старческите си очи да се разширят от изненада.

— Значи този гола бил и ментат? Опасен ход.

— За точни действия ментатът се нуждае от точни данни — вметна Ирулан. — Ами ако Пол му нареди да разкрие тайната цел на нашия подарък?

— Хейт ще каже истината — отговори Сцитал. — Това не променя нищо.

— Значи оставяш на Пол спасителен изход — възкликна Ирулан.

— Ментат! — промърмори Мохайъм.

Сцитал хвърли бърз поглед към светата майка, долавяйки в реакцията й сенките на древна омраза. Компютрите внушаваха отвращение още от дните на Бътлъровия джихад, в който „мислещите машини“ бяха разрушени почти из цялата цивилизована вселена. Тия отколешни вражди засягаха и хората-компютри.

— Не ми се нрави усмивката ти — рязко изрече Мохайъм в мелодиката на пълна откровеност и стрелна Сцитал с поглед.

Лицетанцьорът отговори в същия тон:

— Не ме е грижа какво харесваш. Но трябва да работим заедно. Всички го разбираме. — Той се втренчи в пратеника на Сдружението. — Нали, Едрик?

— Болезнени уроци преподаваш — каза Едрик. — Предполагам, искаш да подчертаеш, че не трябва да отстоявам мнението си срещу обединената преценка на другите съзаклятници.

— Виждате ли, той се поддава на обучение — каза Сцитал.

— Аз пък виждам и друго — озъби се Едрик. — Монополът над подправката е в ръцете на Атреидес. Без нея не мога да предсказвам бъдещето. Бене-гесеритките губят усета си за истина. Имаме запаси, но те са ограничени. Меланжът е могъща разменна монета.

— Цивилизацията има и други разменни монети — отвърна Сцитал. — Тъй че законът за търсенето и предлагането отпада.

— Мислиш да откраднеш тайната на подправката — изхриптя Мохайъм. — А планетата се охранява от лудите му свободни!

— Свободните са учтиви, възпитани и невежи — поправи я Сцитал, — Не са луди. Учат ги да вярват, вместо да узнават. Вярата може да бъде заблудена. Опасно е само знанието.

— Ще остане ли от кого да зачена кралската династия? — запита Ирулан.

Всички доловиха решителния избор в гласа й, но само Едрик се усмихна.

— Ще остане — каза Сцитал. — Ще остане.

— Това ще е краят на Атреидес като управляваща сила — добави Едрик.

— Предполагам, че и не тъй надарени ясновидци са стигали до същото предсказание — рече Сцитал. — За тях, както казват свободните, мактуб ал меллах .

— „Писано е със сол“ — преведе Ирулан.

Докато тя говореше, Сцитал осъзна, че бене-гесеритката му е подготвила капан — прекрасна и умна жена, която никога не ще бъде негова. Добре де, помисли той, може би ще я изкопирам за някого.